НАЙДЕН ТОДОРОВ

Помня преди 5 години как колегите от Министерството на Културата ни предлагаха 4-5 варианта за промени, а ние се избихме да дискутираме как е най-правилно, на-справедливо, най-добре. Накрая ни блъснаха в стената със съвсем различен модел.

Сега се случи нещо подобно, само аз вече гледам някак отстрани, отдавна осъзнал, че мнението ми е само дотолкова важно, колкото да се извършат изчисления какво не е наред, ако аз взема да спра да недоволствам.

Всеки, който не е разбрал, че това е вид съкращение на средства, ще го разбере до месец-два.

И проблемът не е, че онези от Министерството са идиоти, които се чудят как да ни убият. Не, проблемът е, че те нямат пари.

Затова от няколко месеца говорех на колегите – не гледайте към Министерство на културата, когато искате корекции, гледайте към Министерство на финансите… Не ме разбраха. Но пък получиха корекция. Всички я получихме.

Както и да е, сътресения ще има, някои ще се справят по-добре, други – не. В устата си усещам вкуса на някакъв лютиво-кисел сос, защото отново, още по-категорично от преди, Министерство на културата обявява – пари ще има за тези, които имат пари. Или, да цитирам римския сенатор от известния филм – бедните да го д…т.

В случая, освен всичко друго, това е удар по по-бедните региони (някой чете ли Конституцията?), тъй като изравнява изискванията вече не към публиката, а към финансите за всички извънстолични театри.
Като казах театри – те отново са по-добре. Защото отново застанаха заедно. А ние – отново не.

Няма да коментирам, защото не ми се полага. А и защото няма значение. Но ще кажа едно – един сектор, в който през няколко години се правят реформи и в който по средата на финансовата година могат да се променят рязко правилата на играта… той не може да оцелее дългосрочно. Още по-малко може да се развива.

„Просперитет“ става дума от забравеното минало. И на хората им се вкарва някак потайно в главите абсурдната мисъл – преди (онова „преди“, нали се сещате) беше по-добре.

Е, на печелившите – честито. Останалите нека се наведем и продължим напред към светлото бъдеще. Казват – наистина е светло – след последния удар на сърцето се появявала ярка светлина. Близо сме, скоро ще разберем дали е така.

А на Министерството на финансите пожелавам още по-прекрасни отчети с излишъци. Макар че, както разбрахме, излишните сме ние.

Площад "Славейков"

----------

* Найден Тодоров е български тромпетист, пианист, композитор и диригент. Той е гост-диригент на Софийска филхармония и директор на Оперно-филхармоничното дружество в Русе.