СИМОНА РУСЕВА

Вън от съмнение е, че гръцката драма е изпитание за самата страна, но и предизвикателство за Европа. В окото на бурята е Ангела Меркел - според “Форбс” най-влиятелната жена в света, според немските медии – кралицата на Европа. На европейската сцена тя не решава сама, но без нея решение не е възможно.

Меркел е първата жена, и то протестантка от ГДР, застанала начело на един предимно мъжки и католически Християндемократически съюз (ХДС). Тя е на партийния връх от 2000 г. Дори от 1998 г., когато стана генерална секретарка на ХДС, две години по-късно оглави партията. От ноември 2005 г. е канцлерка, вече трети мандат и е политикът с най-високо доверие в страната. Наричат я “Mutti” (мама), но и желязната дама. Тя никога не изпуска нервите си, не повишава тон, камо ли да излезе от добрия тон.

Един човек обаче се оказа в състояние да изправи Меркел пред най-голямото й изпитание – гръцкият премиер Алексис Ципрас. Не защото е комунист (Меркел е толерантна), а защото с поведението си поставя политическата съдба на канцлерката на аптекарска везна.

Тя трябва да направи най-трудния избор: спасяване на Гърция с цената на много компромиси, което германските избиратели няма да й простят, или поемане на курс към Grexit (излизане на Гърция от Еврозоната).

Ако е първото, третият й канцлерски мандат може да се окаже не само последен, а и недовършен след загубен парламентарен вот на доверие. Допусне ли Grexit, тя ще влезе в историята като разрушителка на европейското единство, градено от именития й предшественик Хелмут Кол.

За Меркел остава единствената възможност – в себе си ще реши да сложи край на гръцката агония, но публично ще изиграе умен ход: направих всичко възможно за спасяването на Гърция, но някому можеш да вземеш нещо насила, не и да му дадеш. 

На това навеждат нюансите в изказванията на Меркел.

“Където има воля, има и път.” Впоследствие стана: ”Където има воля, има и път, но воля трябва да проявят и двете страни.” 

Градацията стигна върха си на 29 юни т. г. На заседание на ръководството на ХДС според свидетели Меркел изрича:

“Както изглежда, нищо няма да се получи с Ципрас и с неговото правителство на СИРИЗА. С това правителство Гърция не желае да се придържа към основните европейски принципи. То нарушава и принципите на сътрудничеството. Политиката на Ципрас е твърда и идеологизирана. Той с отворени очи допуска страната му да се забие като автомобил в стена.”

А какво каза Меркел преди снощното заседание в Брюксел на лидерите на държавите от Еврозоната?

“Все още няма основа да започнем преговори. За разговори сме отворени. За нас продължава да е в сила изискването, че на европейско ниво трябва да е налице солидарност и собствена отговорност на национално равнище. Казано по друг начин – без солидарност няма възможност да се оказва помощ, без солидарност и без реформи не е възможен пътят, по който искаме да вървим. Казвам обаче, че тук не става въпрос за седмици, а за броени дни”, заяви Меркел.

След срещата тя беше безпощадно ясна:

“Необходима ни е дългогодишна програма, която далеч надхвърля тази, по която се договорихме по-рано. По същество сега водим дискусия по трета програма. Очакваме най-късно до четвъртък Гърция да представи детайлирана програма. Дните са преброени. Сега изискванията са значително по-високи. Определено не ме виждате оптимистична.”

Тя знае за какво говори. Ако Атина спази условието да предостави свой детайлиран план до утре вечер и той бъде одобрен, същинската работа започва в понеделник. Обаче – дали Меркел, сиреч федералното правителство, ще получи мандат за преговори с Атина, ще трябва да реши Бундестагът, както и по-късно по самата трета помощна програма, ако се стигне до такава.

В Германия спешно свикване на парламента не е проблем, ставало е не веднъж. Въпросът е как ще гласуват депутатите? Те винаги го правят по съвест, не по партийна директива, никога под натиск. При това вотът е поименен.

Депутати дори от парламентарната група на десницата на Меркел – ХДС/ХСС (баварският Християнсоциален съюз- ХСС, е сестринска партия на ХДС, те винаги са заедно на избори, наричайки се “Съюзът” и имат една парламентарна група) вече обявиха, че ще гласуват с «не».
"Гърция каза «не» (на референдума). Това “не” сега и за нас означава “не” на преговорите и на нов помощен пакет", категоричен бе вчера  генералният секретар на ХСС Андреас Шойер. Той беше далеч по-остър след референдума в Гърция, като написа в Туитър: "Кали нихта, Елада (лека нощ, Гърция)! Сега поемате по един много труден път. Ципрас и неговото правителство излъгаха народа, внушавайки му, че щяло да има евро и без реформи. Левите изнудвачи и народни измамници, като Ципрас, няма да наложат мръсния си тур. Разумът, изглежда, не е неговата сила."

Шефът на парламентарната икономическа комисия Петер Рамзауер заяви: "Вотът на гръцкия референдум задължително трябва да се тълкува като "Не!" за всякакъв нов помощен пакет!"
Депутатите от управляващата коалиция са на мнение, че европейският модел е пари срещу реформи. Гръцкият бил пари без реформи.

След 5 юли вече нищо не е същото. На референдума гърците казаха не на реформите и икономиите, които пък са условие на кредиторите. 

Гърция загуби повече от еврото и то преди Grexit. Не само защото еврото не е Божи дар, а отговорност, каквато Атина не демонстрира. Гърция окончателно пропиля доверието в Европа. Дори Жан-Клод Юнкер оповести снощи, че Европейската комисия е подготвена за всичко, също и по детайлен сценарий за излизане на Гърция от Еврозоната. 

На Ципрас е даден последен шанс. Сега той е на ход, макар неговите ходове да са предвидими. Европа, изглежда, претръпна и едва ли до утре очаква положителен обрат в гръцката позиция.

Сега основният въпрос е по кой курс ще поеме корабът “Европа” с Меркел и Оланд на руля. За политическото бъдеще на френския президент един Grexit би означавал почти сигурна загуба на изборите през 2017 г. Той разчита на гласовете и на левицата, а тя няма да го подкрепи при Grexit.

Същото е поведенитето и на немската левица – на всяка цена спасение за Гърция. Само че властта на Меркел не зависи от нея. На нея й предстои далеч по-трудното – да обедини своите и да получи подкрепа в Бундестага за ново начало на преговори с Атина.

Ако Ангела Меркел успее, това за нея ще е силен мандат да продължи да управлява и обратното. Тя знае, че политиката е изкуство на възможното, а не на желаното. С Атина възможното е под голям въпрос.

А сега накъде, фрау Меркел? Grexit или Merxit?