Европейските външни министри обсъждат днес помощ за Тунис, чийто туризъм се очаква тежко да пострада след терористичните нападения през юни и през март.

Тунис, първата страна на т.нар. Арабска пролет през 2011 година, е партньор в европейската политика на съседство. Тя се изразява в задълбочаване на политическите връзки и икономическа помощ срещу демократични реформи.

ЕС в момента преразглежда тази своя политика, за да изработи индивидуален подход към всяка от съседните си държави в зависимост от тяхната готовност да си сътрудничат с него.

„Тунис вече е една от нашите главни цели на съществена подкрепа“, каза еврокомисарят по съседството и разширяването Йоханес Хаан.

Той добави, че страната, която отхвърли диктатора Зин Абидин Бен Али преди четири години, трябва да получи от ЕС тази година 70 милиона евро, основно за изграждане на демократичните си институции. Отделно днес министрите ще обсъдят как да подкрепят системата за сигурност и икономиката на Тунис.

„ЕС работи по значителен пакет от икономическа и политическа подкрепа за Тунис, за да покажем, че сме на страната на тунизийския народ и се противопоставяме на опита на Ислямска държава да подкопае новата му демокрация“, каза британският външен министър Филип Хамънд.

Министрите ще разискват помощта за страната на работен обяд с нейния министър-председател Хабиб Есид и с външния ѝ министър Тайеб Бакуш. Очаква се те да се опитат да убедят европейските първи дипломати да преразгледат препоръките към своите граждани да не посещават Тунис. Страната изпитва икономически затруднения и туризмът по крайбрежието ѝ е основен източник на препитание.

Този сектор пострада след атентати в музея Бардо в столицата Тунис на 18 март и в курортния град Сус на 26 юни, в които загинаха десетки туристи. Нападенията бяха дело на терористи от Ислямска държава вероятно проникнали от съседна Либия.

Друга тема в дневния ред на Съвета по външни работи са усилията на международния посредник Бернардино Леон за съставяне на правителство на националното единство в Либия.

Европа очаква установяване на легитимна власт в североафриканската държава, с която да работи за спиране на нелегалната миграция през Средиземно море.