ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

БРЮКСЕЛ—България ще понесе последствия, ако се опита да разруши единството на европейската енергийна политика с решенията си за „Южен поток“. Страната се очертава като слабо звено на Европейския съюз в противопоставянето му с Русия за Украйна и това се дължи на твърде свързаното й с Москва правителство. Това каза днес председателят на Комисията по външни работи на Европейския парламент Елмар Брок пред „Клуб Z“.

Той заяви, че при изострящата се криза между Русия и Украйна и очертаващ се трети кръг европейски санкции, вече засягащи дълбоко руската икономика, в България се води открита проруска пропаганда под благосклонния поглед на управляващите социалисти.

„Загрижен съм, че се създава впечатлението, че Русия би направила много повече за благото на българския народ,“ каза Брок. „Това просто не е истина. Той няма да получи същата подкрепа. Ако имат предвид по-евтина доставка на енергия, значи да си организират нова зависимост от Русия...Трябва да кажем ясно, какво би означавало това за българите: Никаква свобода, никаква икономическа перспектва.“

„При наличието на правителствена система толкова свързана с Москва, трябва да е ясно, че този дебат, който се подклажда от някои социалисти и панслависти в България не е в интерес на българския народ,“ заяви Брок.

Той добави, че ЕС трябва да обясни на българите, какво би било правилното поведение в сегашните обстоятелства и какво трябва да направи правителството им. „Аз обаче се съмнявам, че това правителство ще го направи,“ каза той.

Комисията: „Ако стигне до Бургас, руският газ става европейски“

„Аз съм против „Южен поток“. Той ще създаде по-нататъшна зависимост (на България и ЕС от Русия – б.а.),“ каза Брок. Той посочи, че истинската алтернатива е Трансадриатическият газопровод (от Каспийския басейн през Турция и Гърция до Италия), с който България може да се свърже с бъдещ интерконектор между Стара Загора и Комотини в Гърция.

Брок се усъмни, че в сегашната обстановка мнозинството от шестте европейски страни по пътя на „Южен поток“ ще изпълнят двустранните споразумения с Русия за изграждането му. „Ако някои от тях се отклонят от солидарността и от общите позиции на ЕС и разрушат началото на обща енергийна политика на ЕС, тогава тези страни ще трябва да поемат отговорността за това.“

Брок коментира и че законовите изменения, които изваждат „Южен поток“ от обсега на европейското законодателство у нас „нарушават това законодателство“. 

Малко преди него източник от службите на Европейската комисия нарече „Южен поток“ „политически проект“ и се усъмни в неговия икономически смисъл. 

„Южен поток е проект, който ще позволи руски и централноазиатски природен газ да тече до страни от ЕС под Черно море. Това е изключително скъп проект. Защо го строят? За да се заобиколи Украйна,“ каза източникът. 

„Защо беше построен „Северен поток?“ продължи той, визирайки аналогичната тръба под Балтийско море, която свързва Русия с Германия. „За  да се заобиколят Беларус и Украйна?“

„Южен поток“ политически проект ли е, или политически проект с икономически смисъл?“ каза източникът. „Оставям този въпрос отворен.“

„Ние ще следим да се спазват правилата за конкуренцията, няма да има клаузи за дестинацията на газа,“ подчерта той. „Стигне ли до Бургас, руският газ става европейски газ.“

Шефът на „Газпром“ Алексей Милер заяви миналата събота, че евентуалин реверсивни доставки на газ към Украйна от западните й европейски съседки биха били незаконни. 

Европейската комисия поиска по-рано тази година от Австрия, България, Гърция, Словения, Хърватия и Унгария да предоговорят двустранните си споразумения с Русия за изграждането на „Южен поток“, защото те в момента на съответстват на европейското законодателство за либерализация на енергийния пазар, т.нар. Трети енергиен пакет.

Преговорите, в които Комисията посредничи, са в застой на техническо ниво от началото на украинската криза. Русия се противи на основни изисквания на пакета – достъп до тръбата да имат всички доставчици, тя да има независим управител и производителят на газа да бъде юридически отделен от неговия преносител.

Трети кръг на санкциите

„Много съм загрижен, че Русия подкрепя процеса на дестабилизация в Източна Украйна и очевидно - и в Южна Украйна по същата схема, която беше ползвана в Крим,“ каза още Брок. „Следователно, трябва да дадем ясно да се разбере, ще преминем към третата степен на санкциите, за да предотвратим повторение, на това, което се случи в Крим.“ 

Той изрази оптимизъм, че ЕС ще бъде достатъчно единен да ги наложи. „Бях изненадан, колко далече стигнаха външните министри и държавните и правителствените ръководители,“ каза Брок за досегашните санкции, по които беше постигнат сравнително бързо консенсус. Те включват забрани за пътуване и замразяване на активите на 33 души от окръжението на руския президент Владимир Путин и управлението на Крим.

„Ако искаме да ни вярват, трябва да използваме всички степени на санкциите, за които вече сме решили,“ каза той. „Ако Европейският съюз не направи това, значи сме загубили важна битка“.