СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Кризата с еврото показа, че така не може да се продължава. Европа се нуждае от коренно обновление – да е на гражданите, а не на Брюксел.

Това заявява френският министър на икономиката Еманюел Макрон в интервю за “Зюддойче цайтунг”.

Преговорите по трети спасителен пакет за Гърция доказали, че валутният съюз е на погрешен път и на това трябвало да се сложи край.

“Статуквото води до самоунищожаване. Центробежните сили са прекалено големи – политически и икономически”, заявява Макрон.

Според 37-годишния министър неговото поколение било изправено пред фундаментален въпрос: “Искаме ли да сме новите съзидатели на Европа или нейните гробокопачи?”

Макрон е на мнение, че в Брюксел трябва да се назначи “комисар на еврото”, който да координира икономическата, финансовата и социалната политика на 19-те държави от Еврозоната. Този комисар трябвало да е начело на едно “правителство на еврото” и да разполага с големи правомощия:

“Това няма да е обикновен финансов министър, а комисар, който да разпределя инвестициите и да има решаваща дума по политиката на заетостта.”

Новият еврокомисар трябвало да разполага и с достатъчно финансови средства: “Колкото по-голям е бюджетът, толкова по-надеждна ще е Европа. Така държавите ще са защитени от финансов шок, а бедните страни от Еврозоната ще бъдат стимулирани към инвестиции.” Макрон признава, че идеите му ще принудят Германия да сложи край на табута. Сега официален Берлин категорично отхвърля план за създаване на трансферен съюз, т.е. наливане на пари в нуждаещи се държави от Еврозоната.

Френският министър предупреждава:

“Ако държавите членки продължават да са против под каквато и форма да се извършват финансови трансфери, то тогава можем да забравим за еврото в Еврозоната. Няма валутен съюз без финансов баланс. Силните са длъжни да помагат.”

Връщайки се на темата за нов еврокомисар по валутата, Макрон стига още по-далеч. Трябвало да е налице парламентарен контрол. Това можело да стане чрез нов парламент, в който да влизат народни избраници от 19-те държави от Еврозоната. Това можело да е камера към сегашния Европарламент, като членовете й да са вече избрани евродепутати, но само от държавите от Еврозоната.

Макрон бил сигурен, че ако идеите му биха били подложени на гласуване във Франция чрез референдум, то те щели да срещнат широко одобрение.

“Гражданите ни повече не искат една Европа на бюрократите. Нужен ни е качествен скок, както и открит дебат, а не както е сега – Европа да се управлява отгоре”, заявява Макрон, визирайки Брюксел и в частност Европейската комисия.

Според него радикалната реформа трябвало да се осъществи най-късно през 2019 г. и да залегне в нов европейски договор. След необходимата подготовка промените можели да се осъществят и още след 2017 г., т. е. след президентските избори във Франция и парламентарния вот в Германия.