Article_top

Клуб Z

Историята за това как бащата на Уилям Шекспир пропада от богатството към фалита и изоставя обеднелия си син да се бори, за да се установи като поет и актьор, преди да натрупа свое имане в Лондонския театър, отдавна е част от митологията, обграждаща драматурга. Но ново проучване на семейния бизнес с търговията с вълна показва, че нещата навярно са много по-различни.

"Дейвид Фейлол, бивш финансист, е прекарал години в изучаването на авоарите на семейството на Шекспир, разглеждайки писмени доказателства от времето, когато „вълната за английската икономика е онова, което е нефтът за тази на Саудитска Арабия днес“, разказва „Гардиън“.

Отдавна се смята, че бащата на Шекспир е бил дребен търговец на вълна и кожи. Новото изследване обаче твърди, че истината е далеч от това – Джон Шекспир всъщност е реинвестирал във вълна и е натрупал повече пари отвсякога, някои от тях и чрез сенчести сделки. Именно вълната, а не театърът, тласкат Уилям да напусне Стратфорт на Ейвън в посока Лондон през 1585 г., където той да действа като бизнес представител на семейството си.

Фейлол е анализирал финансови отчети от онова време, включително за пазара на вълната, стойността на износа от местните пристанища, статистика за възхода на търговията в Лондон и консолидацията на индустрията, както и съдебни документи от Стратфорт, предполагащи незаконна търговия на Джон Шекспир, и скромните приходи от театрите. Използвайки своя бизнес нюх, той е разгледал цифрите, които вярва, че не биха били понятни за литературните историци:

„Има някои наистина брилянтни академични писания за Шекспир. Но в секундата, когато те обърнат внимание на пари или числа, всичко става почти неразбираемо“.

Финансовите трансакции и други оцелели квитанции са го убедили, че представянето на Джон Шекспир като провалил се търговец са само басня:

„Джон Шекспир е търговец на национално ниво и юридическите проучвания, заедно с анализа на пазара на вълната, го доказват. Семейство Шекспир никога не е изпадало в бедност“.

Фейлол твърди още, че богатството на семейство не би могло да дойде само от театралната дейност на Уилям, тъй като подобно забогатяване само на базата билети за представления няма аналог в историята.

Двама от водещите учени по творчеството на Шекспир, Стенли Уелс и Пол Едмъндсън, са толкова заинтригувани от изследването, че предлагат на Фейлол да напише една от частите на мащабно издание, посветено на 400-ната годишнина на драматурга през 2016 г. Така финансистът се нарежда сред 25-те световно признати академици и писатели, сред които са Майкъл Ууд, Джърмейн Гриър и Маргарет Драбъл.

Площад Славейков

 
Отдавна се смята, че бащата на Шекспир е бил дребен търговец на вълна и кожи. Новото изследване обаче твърди, че истината е далеч от това – Джон Шекспир всъщност е реинвестирал във вълна и е натрупал повече пари отвсякога, някои от тях и чрез сенчести сде

Историята за това как бащата на Уилям Шекспир пропада от богатството към фалита и изоставя обеднелия си син да се бори, за да се установи като поет и актьор, преди да натрупа свое имане в Лондонския театър, отдавна е част от митологията, обграждаща драматурга. Но ново проучване на семейния бизнес с търговията с вълна показва, че нещата навярно са много по-различни.

"Дейвид Фейлол, бивш финансист, е прекарал години в изучаването на авоарите на семейството на Шекспир, разглеждайки писмени доказателства от времето, когато „вълната за английската икономика е онова, което е нефтът за тази на Саудитска Арабия днес“, разказва „Гардиън“.

Отдавна се смята, че бащата на Шекспир е бил дребен търговец на вълна и кожи. Новото изследване обаче твърди, че истината е далеч от това – Джон Шекспир всъщност е реинвестирал във вълна и е натрупал повече пари отвсякога, някои от тях и чрез сенчести сделки. Именно вълната, а не театърът, тласкат Уилям да напусне Стратфорт на Ейвън в посока Лондон през 1585 г., където той да действа като бизнес представител на семейството си.

Фейлол е анализирал финансови отчети от онова време, включително за пазара на вълната, стойността на износа от местните пристанища, статистика за възхода на търговията в Лондон и консолидацията на индустрията, както и съдебни документи от Стратфорт, предполагащи незаконна търговия на Джон Шекспир, и скромните приходи от театрите. Използвайки своя бизнес нюх, той е разгледал цифрите, които вярва, че не биха били понятни за литературните историци:

„Има някои наистина брилянтни академични писания за Шекспир. Но в секундата, когато те обърнат внимание на пари или числа, всичко става почти неразбираемо“.

Финансовите трансакции и други оцелели квитанции са го убедили, че представянето на Джон Шекспир като провалил се търговец са само басня:

„Джон Шекспир е търговец на национално ниво и юридическите проучвания, заедно с анализа на пазара на вълната, го доказват. Семейство Шекспир никога не е изпадало в бедност“.

Фейлол твърди още, че богатството на семейство не би могло да дойде само от театралната дейност на Уилям, тъй като подобно забогатяване само на базата билети за представления няма аналог в историята.

Двама от водещите учени по творчеството на Шекспир, Стенли Уелс и Пол Едмъндсън, са толкова заинтригувани от изследването, че предлагат на Фейлол да напише една от частите на мащабно издание, посветено на 400-ната годишнина на драматурга през 2016 г. Така финансистът се нарежда сред 25-те световно признати академици и писатели, сред които са Майкъл Ууд, Джърмейн Гриър и Маргарет Драбъл.

Площад Славейков

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Тъпите англичани ако бяха имали некое финансово светило от Свищовската академия за министър, немаше да бъдат допуснати такива работи.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията