Историята за това как бащата на Уилям Шекспир пропада от богатството към фалита и изоставя обеднелия си син да се бори, за да се установи като поет и актьор, преди да натрупа свое имане в Лондонския театър, отдавна е част от митологията, обграждаща драматурга. Но ново проучване на семейния бизнес с търговията с вълна показва, че нещата навярно са много по-различни.

"Дейвид Фейлол, бивш финансист, е прекарал години в изучаването на авоарите на семейството на Шекспир, разглеждайки писмени доказателства от времето, когато „вълната за английската икономика е онова, което е нефтът за тази на Саудитска Арабия днес“, разказва „Гардиън“.

Отдавна се смята, че бащата на Шекспир е бил дребен търговец на вълна и кожи. Новото изследване обаче твърди, че истината е далеч от това – Джон Шекспир всъщност е реинвестирал във вълна и е натрупал повече пари отвсякога, някои от тях и чрез сенчести сделки. Именно вълната, а не театърът, тласкат Уилям да напусне Стратфорт на Ейвън в посока Лондон през 1585 г., където той да действа като бизнес представител на семейството си.

Фейлол е анализирал финансови отчети от онова време, включително за пазара на вълната, стойността на износа от местните пристанища, статистика за възхода на търговията в Лондон и консолидацията на индустрията, както и съдебни документи от Стратфорт, предполагащи незаконна търговия на Джон Шекспир, и скромните приходи от театрите. Използвайки своя бизнес нюх, той е разгледал цифрите, които вярва, че не биха били понятни за литературните историци:

„Има някои наистина брилянтни академични писания за Шекспир. Но в секундата, когато те обърнат внимание на пари или числа, всичко става почти неразбираемо“.

Финансовите трансакции и други оцелели квитанции са го убедили, че представянето на Джон Шекспир като провалил се търговец са само басня:

„Джон Шекспир е търговец на национално ниво и юридическите проучвания, заедно с анализа на пазара на вълната, го доказват. Семейство Шекспир никога не е изпадало в бедност“.

Фейлол твърди още, че богатството на семейство не би могло да дойде само от театралната дейност на Уилям, тъй като подобно забогатяване само на базата билети за представления няма аналог в историята.

Двама от водещите учени по творчеството на Шекспир, Стенли Уелс и Пол Едмъндсън, са толкова заинтригувани от изследването, че предлагат на Фейлол да напише една от частите на мащабно издание, посветено на 400-ната годишнина на драматурга през 2016 г. Така финансистът се нарежда сред 25-те световно признати академици и писатели, сред които са Майкъл Ууд, Джърмейн Гриър и Маргарет Драбъл.

Площад Славейков