Докато банките, технологичните гиганти и особените случаи като Square се борят за това кой да създаде системата за плащания на бъдещето, немските потребители изглеждат напълно доволни от системата на миналото. Германия остава една от държавите с развита икономика, която ползва най-много кеш. 

Средно в портфейла на един германец има близо два пъти повече банкноти отколкото тези на един австралиец, американец, французин или холандец - около $123, според скорошно изследване на Федералния резерв за това как потребителите плащат в седем различни държави. Около 80% от всички транзакции в Германия са в кеш спрямо под 50% в САЩ. Хартиената валута доминира дори при сделките с големи суми.

Никой не знае със сигурност защо германците имат такова предпочитание към кеша, но данните от различни изследвания подсказват някои причини. В различни анкети, германците отбелязват, че им е по-лесно да следят парите си и колко от тях харчат, когато ползват кеш.

"Един поглед в джоба веднага ти дава сигнал за харченето и оставащия бюджет. Когато харчовете са основно в кеш, качеството на сигнала е високо. Предполагаме, че за някои требители този сигнал е ценен и затова те предпочитат да ползват кеш", пише анализатор от Европейската централна банка, изучавал феномена.

Друг отговор в изследванията е че германците харесват анонимността на стария метод на плащане, което се връзва с принципното им желание да защитават добре личния си живот.

Разбира се, отношението им към валутата би трябвало да е свързана и с бурната парична история на Германия. По време на хиперинфлацията от Ваймарската епоха, която удря най-тежко през 1923 г., цените скачат близо трилион пъти, докато Германия се опитва да плати своите тежки военни репарации с девалвиралата марка.

Безумието на сумите прави това един от класическите примери за хиперинфлация.

В пика на кризата, един хляб струва 428 милиарда марки, килограм масло - около 6 трилиона. Работодателите спират работа по средата на сутринта, за да платят на работниците с бали с банкноти - които някои събират в кошове за пране - и дават  час почивка, за да може хората да напазаруват каквото им е нужно, преди парите да загубят стойността си. И, разбира се, хората ползват безполезните банкноти за всякакви безумия, като тапети, подпалки и хвърчила.

Но това не е последния път, в който немската валута става безполезна през 20-ти век. След Втората световна война, райхсмарката отново потъва в хаос. Хитлер финансира войната основно като печата още пари, спирайки инфлацията с уникалната фашистка политика, основана на строг контрол върху цените и заплахи за насилие. 

"Инфлацията е липса на дисциплина", казва веднъж фюрерът. "Ще съблюдавам цените да останат стабилни. За това са моите щурмоваци."

По време на следвоенната окупация, съюзниците също контролират заплатите и цените, и продължават с дажбите. Но все повече и повече икономическа активност отива към черния пазар. Пакети с цигари, найлонови чорапи и химикалки "Паркър", които американските войници разположени в Германия лесно могат да купят от своите бази, стават практическа валута.

Валутната реформа през 1948 г, в която германците са принудени да сменят парите си в новата дойче марка в отношение 10 райхсмарки към една също е особено болезнена, унищожавайки над 90% от личните им спестявания. Но новата валута помага да се изкарат натрупаните в складовете стоки обратно в магазините и намалява растежа на черния пазар. Тази мярка се смята за жестока, но нужна стъпка за възстановяване на следвоенната икономика.

Поради това, дойче марката се превръща в повод за гордост първо за Западна Германия, а през 1990 г. и за тези, които живеят в комунистическото ГДР. Те успяват да конвертират безполезните си "ост" марки при щедър курс - едно към едно. Което обяснява ужаса, с който Германия мина към еврото през 2002 г.

Каква роля играе тази история в техните предпочитания към хартиените пари?

Както са установили изследователите, спомените от една хиперинфлация остават дълго в общественото съзнание. Хората в държави, които са страдали от подобни банкови кризи често предпочитат да пазят кеш - обикновено в чужди валути като долара - вместо да слагат парите си в банка. Икономисти от Федералната банка на Ню Йорк са открили, че търсенето на щатския долар скача поне за поколение в държави, които имат висока инфлация. Държави като България и Румъния, които имат скорошен опит с нестабилност на валутата и финансови кризи, също предпочитат да ползват кеш.

Истината обаче не е в това, че германците обичат кеша - а че мразят дълговете (както отбелязват някои антрополози, немската дума за дълг - Schulden - идва от думата за вина, Schuld). 

Потребителските кредити в Германия са много малко. Нежеланието им да ипотекират къщи води до това, че там има най-малко домопритежатели в развития свят. Само 33% от германците казват, че имат кредитна карта в изследване през 2011 г. И повечето от тези карти рядко се ползват. През 2013 г, само 18% от плащанията в Германия се правят с карти, в сравнение с 50% във Франция и 59% във Великобритания.

Това национално предпочитание за кеш, тогава, може да се гледа като логично последствие от тяхната омраза към дълговете, което пък може да се интерпретира като знак за тяхната дълбока несигурност в бъдещето - немските бизнесмени са известни със своя песимизъм. А страхът от бъдещето, е, разбира се, свързан с миналото.

С други думи, това показва факта, че в по-голямата част от миналия век, Германия е била или на ръба на, в средата на, или опитвайки се да се възстанови от финансово бедствие. Подобни травми оставят следи.

*Препечатваме материала от quartz.com