Турция ще се опита да изтръгне от Европейския съюз безвизов режим за гражданите й в замяна на нейно сътрудничество за решаване на миграционната криза, смятат дипломати и евродепутати в Брюксел.

Европейската комисия днес потвърди, че въпросът за премахването на визите ще бъде в дневния ред на разговорите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган по време на посещение в Брюксел насрочено за понеделник.

„Това очевидно са въпроси, които ще се обсъждат като част от дневния ред на дискусиите в понеделник, каза Мина Андреева, говорителка на Комисията. - Има определени показатели, които Турция трябва да постигне, за да получи визова либерализация и те са тясно свързани с по-доброто управление на бежанската криза“.

Турция има ключова роля, що се отнася до бежанците от Сирия, Ирак и Афганистан. Тя е транзитна страна за законната миграция, както и за нелегалния трафик към България, Гърция и Западните Балкани. Турция в момента подслонява близо 2 милиона сирийски бежанци. Ако им позволи да тръгнат към Европа, последната ще се изправи пред безпрецедентен проблем. В неотдавнашно писмо турският премиер Ахмет Давутоглу предупреди европейските лидери, че очаква нови 7 милиона бежанци от влошаването на положението в Сирия.

Турция е регионален фактор в кризата заради общата си граница със Сирия. Ердоган е сред най-гласовитите противници на сирийския президент Башар Асад и от началото на войната зове Запада заедно със страната му да наложи 80-километрова зона за сигурност в северна Сирия.

Там сега Русия нанася въздушни удари по цели на "Ислямска държава", но и срещу групировки от умерената опозиция срещу Асад.

Българският министър-председател Бойко Борисов се обяви в подкрепа на турското искане по време на извънредната среща на върха на ЕС за бежанската криза на 23 септември в Брюксел, но срещна скромна подкрепа от колегите си. В заключителния документ не се споменаваше за никаква зона, председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че ЕС не иска да участва във военна операция, която тя предполага.

Турция е кандидатка за членство в ЕС от 2005 г. и преговорите ѝ отбелязват неравен напредък - най-вече заради проблематичното досие на страната в спазването на демократични принципи, човешките права, заради конфликта ѝ с 16-милионното ѝ кюрдско малцинство в Анадола и продължаващата 41 години окупация на Северен Кипър.

От началото на сирийската криза през 2011 г. обаче държавите членки си затварят очите за тези въпроси, за да си осигурят кооперативно поведение от Анкара. През 2013-а те възстановиха присъединителните преговори с Турция след тригодишта пауза. Тя беше наложена както от авторитарната вътрешна политика на Ердоган, тогава още министър-председател, така и от неизпълнение на турски ангажименти спрямо Кипър, произтичащи от споразумението за асоцииране на страната към ЕС. Европа си затвори очите и за бруталното потушаване на продемократичните протести в Турция от май и юни същата година.

ЕС започна диалог за либерализация на визовия режим с Турция на 16 декември 2013 г. На 20 октомври 2014 г. Комисията публикува първия доклад за напредъка на страната към вдигане на визовите изисквания за нейни граждани. След нов кръг от преговори и посещения през изминалите пролет и лято вторият доклад се очаква в края на тази или началото на следващата година, каза Наташа Берто, говорителка на Комисията.

Либераризацията, към която Анкара се стреми, е същата, която България получи през 2001 г. – право на гражданите ѝ да пътуват в ЕС за три месеца без визи като туристи, но без право да работят там.

Един от политическите проблеми, които такава стъпка би повдигнала, е, че неотдавна ЕС отказа същата либерализация на Украйна.

Друг – неравното прилагане на споразуменията за реадмисия, които Турция има с ЕС и с негови държави членки, например България.

Ердоган обаче също ще дойде в Брюксел с козове. Той основателно може да упрекне Европа, че позволи сирийският конфликт да се задълбочи до днешното си състояние, че не откликна на турското искане за зона за сигурност и позволи на нейното евентуално място да се вклини Русия.

Той също може да посочи, че ЕС се пазари с месеци дали да приеме 160 000 мигранти, повечето от Сирия, нищожна част от четирите милиона сирийски бежанци в значително по-бедните съседи на Сирия – Турция, Ирак, Йордания и Ливан.

Лидерите на ЕС ще изтъкнат помощта от 1 милиарде евро, която на поледната си среща на върха решиха да отпуснат на Турция, заради бежанската криза. Тези пари обаче не са допълнители, а препрограмирани предприсъединителни фондове, които многогодишната финансова рамка на ЕС така или иначе е предвидила за тази страна.

Тактиката на Ердоган в Брюксел се очаква да бъде повлияна и от предстоящите на 1 ноември предсрочни парламентарни избори в Турция. На тях неговата Партия на справедливостта и развитието ще направи пореден опит да спечели мнозинство, което би ѝ позволило да промени конституцията и да даде на сега церемониалния президентски пост изпълнителни пълномощия. Тя не успя да направи това на изборите на 7 юни.

ЕС беше предпазлив към предложената зона за сигурност, защото Ердоган не крие, че би я използвал да разчисти района и от бойци на кюрдската ПКК. Той поднови кампанията срещу нея и прекъсна мирния процес, който сам бе започнал с кюрдите, с очевидното намерение да отстрани легалния си политически опонент, отнел на партията му конституционното мнозинство – лидера на кюрдската партия Селяхатин Демирташ.

От друга страна не е сигурно, че при свършения факт на руската намеса в Сирия Ердоган ще продължи да настоява за зоната за сигурност, което в актуалната обстановка би означавало пряка коннфронтация с Русия.