Конкурси за двойници по цял свят с хиляди участници, часовници, китари, отскоро и бира и всички други възможни джунджурии с логото им. Сетихте се, нали? Дори флипери има с тях -  AC/DC. Не че има какво ново да се каже за титаните.

 AC/DC обаче са известни с нещо друго много рядко в историята на музиката – успешна смяна на соловокал. Не е пресилено да се каже, че това се случва веднъж на хиляди банди. А от такъв ранг надали са колкото пръстите на едната ръка.

Ако не броим най-най-първия вокал Дейв Еванс, групата буквално издухва света с Бон Скот - с уникалния му хрип, височините в гласа и неповторимата харизма. Наистина трудна топка за отиграване през 1980 г., когато съвсем младите милионери са попарени от новината, че Роналд Белфорд Скот вече не е между живите (Ангъс Йънг например е на 24, когато го застига новината, която предполагаемо ще разруши кариерата му, б.а.)

Макар, че е трудно да се намери човек, който да наподобява тембъра на покойния Бон, все пак такива има. AC/DC обаче правят генилен ход. Всъщност взимат вокал със съвсем различна бленда, стил и дори външен вид. Ето го

Брайън Джонсън през 1980 г.

За тези, които си мислят, че преди 1980-а не е имало живот на планетата, ето какво е пял Брайън дотогава...

Пълен майтап, нали - това е групата му "Джорди". Интересно е, че самият Бон Скот преди това го е гледал на едно участие и бил изумен как пищял "на ръба на дробовете" си и се търкалял... Оказало се, че същата нощ всъщност Джонсън е имал криза от апендисит.

С космическия му трансфер в AC/DC през 1980-а запява така.

Т.е. - постоянно е в хронична криза...

Бон Скот, на чието място идва Брайън, разбира се, е бил абсолютно тотален гений и като повечето от тази порода има самоубийствено влечение към наркотици, алкохол и всичко животозастрашаващо, което може да си помислите. Джонсън напротив - налага някакъв странен имидж с този полу-текезесарски, полугаврошовски каскет, ризата или потника "с мускулите", и като цяло спортната осанка.

Да го видиш на снимка без каскет е истинско събитие.

Отделна тема е към днешна дата колко "материал" е останал под каскета - тази снимка е доста стара все пак.

Но определено отвоюва своя физиономия. Сетете се само за буклите и премрежените секси погледи от онова време на Робърт Плант или Ковърдейл. Та като казахме Плант...

Двама от най-великите гласове на рока на по чашка.

Брайън като цяло разбира от музика, нищо че според някои критици от 80-те пее като стържещ багер. Възхищава се на Бийтълс, нищо че самият той е от Дънстън, Североизточна Англия.

Тук е в музея им в Ливърпул.

Какво може да не знаете за Джонсън? Че е луд фен на автомобили и не пропуска състезания за любители или за ретро коли - надали.

Че майка му е италианка, че е фен на Нюкасъл, че през 2009 г. е диагностициран със Синдром на Барет – злокачествено образувание на хранопровода, но лекарите се преборват то да не се превърне в рак...

Дори през същата година казва в едно интервю, че обмисля да се пенсионира. Дали има смисъл да продължава, вижте сами от Грамитата 2015 г.

 

Никога не докарва гласа на Бон на неговите поесни, но и по-хубавото – не се опитва. Намира си собственото лице. От 2014 г. дори е доктор по музика на Northumbria University от Нюкасъл, а от 2003 (леле чак тогава ли!) е въведен в Алеята на славата на рока с групата.

А защо ви разказваме всичко това? Ами защото "нацепеният батка" с потника, мускулите, каскета и гласа като на багер онзи ден - на 5 октомври навърши 68 г. Не е лошо, нали?

Последната снимка няма връзка със сюжета, самият Брайън Джонсън може би въобще не знае за нея, но пък я публикуваме ей така - за удоволствие.

Да, това е стадион "Васил Левски" на онзи 14 май 2010 г.