Европа затъва все по-дълбоко в миграционната криза на фона на още две – британския референдум за излизане от ЕС и бъдещето на еврото – а ясни решения не се виждат.

Въпреки че в четвъртък държавните и правителствените ръководители се събират за четвърти път в Брюксел да обсъждат миграцията, откритите въпроси остават много, каза днес висш европейски представител пожелал анонимност.

Държавите-членки не са поели обещаните от тях финансови ангажименти за  задържане на бежанците в страните граничещи със Сирия нито за увеличаване на състава на европейската гранична агенция Фронтекс. Те нямат ясна концепция за разширяването на мандата ѝ и създаването на тази основа на европейска гранична стража и брегова охрана.

Единодушни са, че европейското законодателство за даване на убежище, т.нар.Дъблински регламент, не работи, но никой не предлага как да го изменят или с какво да го заменят.

Продължават споровете за това какво са и за какво служат т.нар. „горещи точки“ за посрещане и сортиране на миграционния поток.

Мълчание цари по сътрудничеството с Турция, ключова за Европа страна в управлението на кризата, и особено по турското настояване да се установи зона за сигурност в северна Сирия.

Над всичко това да разсъждават лидерите в четвъртък следобед и вечер, планира председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Намеренията му са да съкрати обикновено двудневния Европейски съвет на един ден.

В менюто той е сложил и дискусия с британския премиер Дейвид Камерън за хода на предоговарянето на статута на страната му в ЕС и по т.нар. Доклад на петимата президенти за по-интегрирана Еврозона със свой бюджет, финансов министър, парламент.

 

Няма пари

 

„Досегашните ангажименти от държавите-членки са далече под очакванията“, призна в навечерието на съвета представителят за фондовете, които предишният Европейски съвет реши да отдели за посрещане на бежанската криза.

Първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс заяви: „Комисията е разтревожена от разликата между това, за което се разбрахме през септември, и това, което се предлага до момента“.

През септември правителствата се споразумяха, че към 500 милиона евро за доверителен фонд за бежанците от Сирия ще прибавят още толкова национални вноски. До момента те са само 3 милиона евро, каза експерт от Комисията .

От намерения за 1,8 милиарда евро помощи за страните-източници на миграция в Африка до момента са поети ангажименти за общо по 3 милиона евро от Германия, Испания и Люксембург, добави той.

Комисията отдели от бюджета на ЕС общо 540 милиона евро за тази и за следващата година като хуманитарна помощ в подкрепа на програмите на Върховният комисариат на ООН за бежанците, Световната  програма за изхранване и Червения кръст в страните около Сирия. Държавите-членки трябваше да участват с още толкова, но до момента са обещали общо 270 милиона евро, каза експертът.

 

Фронтекс

 

Агенцията поиска нови 775 специалисти от държавите-членки, за да поеме задълженията си по кризисните точки на външните европейски граници. Досега шест държави – Австрия, Белгия, Холандия, Румъния, Словакия и Испания – са откликнали с 81 души, а 48 са осигурени за Европейската служба за съдействие по убежището от Белгия, Чехия, Португалия, Румъния и Швеция.

На дневен ред е въпросът за разширяване на мандата на Фронтекс, така че, освен в да оказва съдействие на националните власти в охраната на европейските граници, „агенцията да може да да инициира и връщаният на имигранти“, каза европейският представител.

Френска идея вижда Фронтекс като основа на бъдеща европейска гранична служба и брегова охрана, чиито сили да са на подчинение на европейските институции и те да могат да ги пращат по кризисни точки на националните граници.

Европейската комисия се кани да представи свой проект за европейска гранична служба и брегова охрана през декември.

Склонни ли са и докъде държавите-членки да приемат такава намеса на Европа в област, която досега беше от изключителна национална компетентност, е друг трънлив въпрос пред предстоящия Европейски съвет.

 

„Горещите точки“ са още дилема

 

Т.нар. „горещи точки“, входните звена в системата за пренасочване на мигранти от едни страни на ЕС в други, продължават да са предмет на дебати между правителствата.

„Все още има дискусии за „горещата точка“. Дали това е процес или място. Този въпрос трябва да се адресира“, каза  представителят.

След много смени на концепцията Комисията последно описва „горещата точка“ като екип от специалисти по граничен контрол, миграция и убежище, осигурени от ЕС, които помагат на националните гранични власти да приемат мигрантите, за ги разпитват, да им вземат пръстови отпечатъци и да решат евентуалните им молби за убежище.

Те трябва да направят тази процедура възможна в рамките на 48 часа.

В Италия вече работи първата от бъдещи пет „горещи точки“ – на средиземноморския остров Лампедуза.  

Скоро и Гърция ще има пет такива точки на островите Лесбос, Лерос, Хиос, Самос и Кос край турското малоазийско крайбрежие.

Това, което обикновено липсва в официалните съобщения, е че за да действат точките, националните власти трябва да направят приемни центрове и центрове за идентификация и експулсиране (ЦИЕ). На всекидневен език – това са бежански лагери.

„На о. Лампедуза те са от затворен тип“, каза експерт от Комисията.

Тези центрове на практика са затвори за нелегални имигранти. Техните обитатели са пред алтернативата да подадат молба за убежище и да дадат доброволно пръстови отпечатъци, или да откажат да направят това и да бъдат конвоирани до местния ЦИЕ.

От такива центрове наскоро в Тунис с полет са били върнати 28 тунизийци, а в Египет – 35 египтяни, съобщи днес Комисията..

Молбата за убежище и пръстовите отпечатъци дават шанс на мигранта да бъде преместен в друга държава на ЕС, ако в интервютата с него специалистите от „горещата точка“ преценят, че той отговаря на условията за международна закрила.

Имигрантите не могат да избират сами в коя страна да отидат, но могат да заявят желания и предпочитания и екипът в „горещата точка“ да ги вземе предвид.

Въпросите в интервюто включват езиците, които знаят, евентуалните културни връзки с европейски страни и с национални диаспори там.

 

Диспропорции

 

Първият трансфер на 19 еритрейски бежанци от Лампедуза в Швеция беше миналия петък.

Според Комисията, макар и малък, той е окуражил другите да дават пръстови отпечатъци, нещо, което те доскоро масово са отказвали от страх, че ще ги пратят там, където не искат.

„Вече има и опашки за даване на пръстови отпечатъци“, каза експертът.

Следваща група от общо 100 мигранти с право на международна закрила в идните седмици трябва да се отправи към Финландия, Германия, Франция, Испания и Португалия.

Тези числа са нищожни на фона на хилядите, които влизат в Европа всеки ден, но за Комисията те са „все пак начало“.

Двете схеми за преместване на общо 160 000 мигранти от Италия и Гърция в други страни на съюза в рамките на две години, които ЕС прие, предполагат месечно да бъдат пренасочвани около 6 700 души или около 219 на ден.

 

Турция

 

Европа продължава да не отговаря на главния въпрос, който президентът Реджеп Тайип Ердоган поставя: Ще участва ли тя в създаването на зона за сигурност в северна Сирия, която да спре бежанския поток?

Тимерманс казва, че това е въпрос извън компетентността на висшия изпълнителен орган на ЕС.

Той замина днес за Анкара да преговаря с турските власти за приложението на съвместен план за справяне с миграционната криза.

„Това, което ще направя днес, е да говоря с турските власти по тези въпроси, където имам компетенции“, отговори Тимерманс на въпрос на Клуб Z. “Няма смисъл да обсъждам с турските власти неща, които не влизат в компетентността на Комисията. Аз, разбира се, ще изслушам това, което те имат да кажат и ще докладвам обратно на председателя (на Комисията Жан-Клод – б.а.) Юнкер по тези проблеми. Знам, че това е от изключително значение за тях, но Комисията няма роля тук. Това е нещо, което трябва да се реши на нивото на ООН, бих казал, но особено - на политическо ниво от нашите държави-членки“.

„Тус к ще постави на масата  тази дилема“,  каза европейският представител за евентуалната зона за сигурност. „Военната намеса на Русия и Иран в Сирия прави осъществяването на тази идея по-трудно“.

„От друга страна, ако настъпи военна ескалация, ни очаква друга огромна вълна от бежанци“, добави той. „Лидерите ще обсъдят въпроса за зоната за сигурност, но за момента не е лоша идеята за стоим за процеса воден от ООН“.

Пратеникът на международната организация Стафан ди Мистура се опитва да договори политическо решение между режима на президента Башар Асад, опозицията и другите въоръжени фракции. Трудността е, че Западът не може да се споразумее с другите основни актьори в конфликта – Русия и Иран – за ролята на Асад в евентуален мирен преход.

 

Другите „дини“

 

Тази криза се оказва достатъчна и за „двете мишници“ на ЕС в момента, но на заден план тлеят още две. И първата е евентуалният Brexit.

Камерън ще информира лидерите за хода на преговорите на страната му за нови отношения с ЕС. По същата тема засега са записани още двама оратори – Туск и председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер.

Говорейки пред Европейския парламент днес, той оприличи тези преговори на „танго“ – две напред, една назад, но не каза нищо за съдържанието им, което предизвика въпроси от депутати за тяхната прозрачност.

„Камерън ще определи скоростта на процеса“, каза представителят. „Всички лидери имат намерение да работят конструктивно в процеса свързан с британския референдум“.

Не е ясно дали британският премиер ще очертае рамките на евентуално споразумение, или ще остави това за по-късно. Не се очаква темата да влезе в заключенията на срещата.

Малко ще съдържат те и за реформата на икономическия и валутния съюз  (ИВС).

„Ако изпълним молбите, които получаваме, трябва да има само едно изречение – че ИВС е важен“, каза представителят.

По думите му дискусията ще се съсредоточи върху завършването на банковия съюз. Липсващото звено там е обща за Еврозоната схема за гарантиране на влоговете.