БЕРЛИН – “Единството на Европа и 58 години след приемането на Римските договори не е нещо, което се разбира от само себе си, а е ценно съкровище. Опитът от тези 58 години показва, че то непрестанно е пред изпитание, понякога дори на сурово изпитание. Но както тогава, така и сега това единство е незаменимо, за да дадем отговор на наложителните въпроси, пред които сме изправени”.

Това заяви днес Ангела Меркел в пленарната зала преди да отлети за Брюксел, където се провежда заседание на Европейския съвет.

“Да си спомним за европейската дългова криза, която трябва да преодолеем не някак си, а трайно. И то така, че Европа след кризата да е по-силна, отколкото преди кризата. Само преди седмици положението в Гърция ни държа в напрежение и всекидневно беше тема номер едно. Междувременно това, изглежда, е било в далечното минало. Въпреки това, усилията ни не бива да отслабват, за да продължи процесът на реформи в Европа, които са в отговорностите на национално равнище, но и европейската солидарност да продължи”, заяви канцлерката и продължи:

“Не бива да забравяме, че още сме далеч от крайния резултат. Трябва да продължим да работим за отстраняване на грешките, заложени при създаването на европейския икономически и валутен съюз, което ще рече и да се подобри и засили икономическо-политическата координацията в Европа.”

Меркел изтъкна, че сега Европа се намира пред трудни, дори най-трудни предизвикателства. Това се отнасяло особено до положението в Украйна.

“Ние ще продължим да работим за претворяване на Минските споразумения заедно с Франция, в рамките на формата от Нормандия и в тясно съгласуване с нашите европейски и трансатлантически партньори”, заяви тя.

Наложените спрямо Русия санкции били свързани точно с прилагането на Споразумението от Минск и това нямало да се промени:

“Спазването до голяма степен на примирието от септември и отказването на провеждането на изборите в районите, контролирани от сепаратистите, е искрица надежда. Аз говоря за искрица надежда, не повече, но и не по-малко, но сега се открива шанс най-сетне да се напредне по пътя на намиране на политическо решение.”

Основоположният камък от Минск обаче бил цялостното изтегляне на всички войскови подразделения и наемници, които се намират нелегално в Украйна, както и пълен украински контрол над собствените й граници.

Целта остава самоопределието на Украйна и възстановяването на нейния суверенитет.

“На днешния Европейски съвет ще се говори и за референдума във Великобритания. Естествено, че с британското правителство ще работим конструктивно, в това вече уверих премиера Дейвид Камерън миналия петък. Но също така е естествено, че има неща, които не подлежат на преговори. Това са завоеванията на европейската интеграция като принципа на свободното придвижване на хора, както и на отхвърляне на всякаква дискриминация. Идните седмици зависи предимно от британската страна да прецизира по същество исканията и представите си. Убедена съм, че накрая ще ни се удаде да постигнем разумен компромис. Моето желание е Великобритания да продължи да е активен партньор в един мощен ЕС”, е позицията на Меркел.

От гледна точка на големите предизвикателства, на които трябва да се намери отговор, на нас ни била нужна една сплотена, а не разединена Европа.

Старият континент трябвало да намери и отговори как да реагира на големите предизвикателства – войни и преследвания. Не било пресилено, ако кажем, че тази задача е историческо изпитание.

“Ясно е, че ние можем да издържим този исторически изпит, само ако работим едновременно навсякъде и на всички нива – на национално, в Европа, но и глобално. Няма един шалтер, с който да преодолееш успешно това предизвикателство – натискаш го и всичко е ОК."

Меркел смята, че да се  изолираш в XXI век при наличието на интернет не е възможно. Това не е и разумна алтернатива нито за Германия, нито за ЕС като цяло.

"Единстевно съвместни действия на всички равнища – това е пътят за успех в нашия глобален и дититален свят. Само така ще ни се удаде да издържим този исторически изпит”, заяви Меркел.

През последните седмици имало известни постижения, повече, отколкото през миналите месеци и дори години.

Канцлерката акцентира и върху проблема с бежанската вълна. Тя настоя парламентът да гласува предложените от нейното правителство мерки, включващи и бърза процедура по даване или отхвърляне на убежище. Тя припомни, че по силата на Женевската конвенция за бежанците такова се дава за 3 години, но може да се удължи, ако това се налага.

Меркел изрази и мнение, че бежанският проблем не може да се реши само на национално ниво, необходим е общоевропейски подход. Точно за това тя щяла да се застъпи на днешния Европейски съвет.

“Усещаме толкова осезателно, както никога досега, че в нашия глобален свят войни, конфликти и безперспективност все по-често се приближават до границите ни. Основната причина за актуалната бежанска вълна в Европа е и остава войната в Сирия. За да се стабилиза положението в тази ужасно измъчена страна и тя трайно да се умиротвори, естествено е че ни е необходим процес на политически диалог при участието и на Русия, на други международни актьори, също и регионални. Нужно ни е много, може би твърде много време. Досегашните дипломатически усилия ни най-малко не доведоха до успех. Ние обаче нямаме право да се отвърнем от проблема, това не може да е разумна опция. Ние искаме в сътрудничество с международната общност да дадем нашия скромен принос, за да се задвижи процесът на политически диалог”, изрече канцлерката.

Точно това била и целта при посещението й в неделя в Турция:

“Ние увеличаваме усилията ни към подкрепа за онези страни, които в момента са приютили по-голям брой бежанци от Сирия и които ще продължат да го правят. Това са преди всичко Турция, Ливан и Йордания. Тези държави заслужават най-голямо признание за помощта, която оказват на хора, побегнали от война. Те заслужават и нашата подкрепа.”

Колкото по-добри условия се създавали за бежанците в съседките на Сирия, толкова повече хора щели да престанат да рискуват живота си по опасния път към Европа.

“Вън от съмнение е, че ключова роля играе Турция, приела над 2 милиона търсещи защита. Повечето идващи в Европа тръгват от Турция. Ние няма да сложим ред в бежанската вълна, нито да я приглушим без сътрудничество с Турция”, е позицята на Меркел.

В неделя тя се отправя за югоизточната ни съседка, за да разговаря с тамошни политици по резултатите от днешния Европейски съвет.  Меркел се зарече, че ще обсъжда всички въпроси – от положението в Сирия, през облекчен визов режим и обявяване на Турция за сигурна страна, общата битка срещу тероризма до положението с човешките права в Турция.

Меркел обаче предупреди, че по бежанския проблем вниманието не бива да се концентрира единствено върху Турция, а също и върху Италия и Гърция. Там бил занемарен контролът по външните граници на ЕС, който трябвало да бъде възстановен. Вече се работело по изграждането на горещи точки, които да са готови до края на ноември. Там ще се извършва регистрация на бежанците, както и разпределението им между държавите от ЕС. Нямащите право на убежище ще се връщат обратно.

“Аз, както и цялото федерално правителство, сме убедени, че трябва да имаме траен и обвързващ механизъм за резпределение на бежанците в Европа, както това предложи ЕК и ние ще работим неотстъпно в тази посока”, каза Меркел.

Необходима била обаче промяна в Споразумението от Дъблин, което де факто сега било суспендирано. Германия щяла да направи конкретни предложения в тази посока, за да има промени в споразумението до пролетта на идната година.

В сегашния си вид Споразумението от Дъблин предвижда бежанците да се връщат в онази държава от ЕС, където те за първи път са стъпили на европейска земя. Това прави невъзможно разпределението на бежанците в Европа. Те би трябвало да остават или да бъдат връщани в Италия и Гърция, но и в България, която също е външна граница на съюза.

“Европа трябва да е солидарна, всичко останало е обречено на провал”, заключи Ангела Меркел.