Схващането, че от влоговете в банките може да се печели е толкова дълбоко вградено в съзнанието ни, че малко хора си дават сметка, че може да се случи и обратното – при определени условия лихвите да стават негативни, като банките взимат определена част от вашите пари, пише Business Insider.

Обикновено това не се случва – банките прибират вашите пари и ви плащат лихва, защото колкото повече депозити имат, толкова повече кредити могат да отпускат, като лихвата по тях е по-висока, така че те печелят.

Но лихвите в Европа са близки до нула, а икономическата активност е толкова слаба, че някои централни банкери сериозно обмислят дали в бъдеще да не сложат лихвите в отрицателна територия като наказание за това, че потребителите не харчат.

На теория ако губите от депозита си в банката, вие сте по-склонни да го изтеглите и похарчите, като така създавает икономически ръст.

Европейските централни банки и Управлението на федералния резерв на САЩ от години държат основните лихви близки до нула, в надеждата, че така ще осигурят евтин кредитен ресурс. Смята се, че понеже не ви струва почти нищо да вземете пари, вие ще ги инвестирате в нещо, което дава по-висок доход. Така се създава и инфлация, защото притокът на евтини, нови пари обезценява съществуващите в наличност.

Но инфлацията не се вижда на хоризонта. Цената на петрола падна драматично, правейки всичко, в което има енергиен компонент, по-евтино. С падането на цените хората отлагат покупките си, защото знаят, че утре парите им ще струват по-скъпо. Липсата на икономическа активност на фона на евтиното кредитиране е това, което дърпа икономиката назад.

В опит да разсекат този възел, четири европейски централни банки – Европейската централна банка, Швейцарската национална банка, Шведската национална банка и Датската национална банка, въведоха негативни „политически“ лихвени проценти. Те се прилагат при преки операции с други банки. Но нито един от тези отрицателни лихви не се е пренесъл в потребителската банкова система.

Но сега банкерите смятат, че е време да се случи точно това, за да бъдат накарани потребителите да изтеглят парите си. В съобщение до инвеститорите анализаторката от Credit Suisse Кристел-Аранда-Хасел казва, че очаква ЕЦБ да понижи своя лихвен процент на банковите депозити от -0,2% на -0,3% през декември.

С увеличаването на този „данък“ за държане на парите на банките в други банки, те ще са все по-склонни да пренесат загубата си на потребителите.

Анализаторите от Deutsche Bank Абисек Сингания и Оливър Харви обсъждат същото нещо в записка до инвеститорите. Все още пряката цена за банките не е висока, за да я пренесат върху депозиторите. Но тя не е никак малка – за швейцарските банки е от порядъка на $1 млрд. годишно.

Но ако разходите се увеличават, банките ще трябва да предприемат някакви действия. Потребителите са на края на банковата верига, така че негативните лихви могат да им бъдат прехвърлени, ако банките решат. Това може да изкара парите от трезорите и да ги влее в икономиката, но в същото време може да създаде ситуация, в която банките ще отблъснат потребителите от депозиране на кеш в тях.

Има и друг проблем – потребителите може да не харчат парите си, а да ги трупат под дюшека, което ще доведе и до ръст на квартирните кражби.

Така че вероятно ще вероятно ще се въведе и някакъв контрол върху тегленията.

Но все пак идеята да отрицателни лихви за потребителите е толкова радикална, че едва ли ще бъде приложена скоро на практика, пише Business Insider.

Но това не означава, че негативните лихви няма да бъдат прикрити чрез увеличение на таксите и комисионите за най-различните банкови услуги. Което и става на практика.