Европейският съюз е заплашен от разпад, ако не намери общо решение на миграционната криза, предупреди днес словенският министър-председател Миро Церар. Той призова колегите си на мини-среща на върха на миграционната криза в Западните Балкани да приемат общ план за действие и да го изпълнят.

"Положението е много, много сериозно. Наистина очаквам, че тази среща на върха ще доведе незабавен конкретен план за действие, който да бъде изпълнен в следващите няколко дни или седмици", каза Церар. "Ако не предприемем незабавни и конкретни действия на място, в следващите няколко дни или седмици, наистина смятам, че ЕС и Европа ще започнат да се разпадат".

Словения, най-малката страна по миграционния маршрут е приела повече от 60 000 нелегални имигранти през последните десет дни, каза Церар. В деня на най-големия наплив те са били 13 000, което пропорционално на населението означава в Германия да влязат половин милион души за един ден, посочи словенският премиер.

"Това е абсолютно непоносимо и разбира се ние още поддържаме контрол по нашите граници, опитваме се да сме хуманни и да показваме солидарност, но няма да можем за издържим това да продължи в идните седмици, ако не получим помощ, ако няма сътрудничество и солидарност от европейските страни, особено от тези, които са членки на ЕС", каза Церар. 

Той подчерта, че най-важното е ЕС да пази външните си граници. Церар, както и мнозинството от присъстващите му колеги, посочиха, че слабото място по тях е Гърция, която позволява на десетки хиляди нелегални мигранти да потеглят от нейната територия през Македония, Сърбия и Албания на север към държавите от Централна Европа.

Словения се оказа под най-силния натиск, когато Унгария затвори за мигранти границата си със съседна Хърватия и те се насочиха на запад, търсейки други пролуки по границата на Шенгенската зона.

Словения очаква Хърватската "да се държи по друг начин" в идните дни и седмици, досега комуникацията с нея е била лоша не по вина на Любляна, каза още Церар. "Да не пращат нарочно и хаотично хора в Словения, без да ни предупреждават, кога можем да ги очакваме, просто да ги избутват до границите, до реките. Очакваме сътрудничество". 

"Що се отнася за положението в Гърция, специално на гръцките граници, наистина смятам, че трябва да засилим контрола на границата между Гърция и Турция", каза Церар. 

"Защо съм тук е добър въпрос...Унгария вече не е по маршрута и тук аз съм само като наблюдател", иронизира колегите си унгарският премиер Виктор Орбан. "Но ако можем да помогнем на тази работна среща и на нашите съседи с опит, съм готов да направя това".

Той уточни, че унгарският опит е в това "как да се спазват съществуващите международни регламенти".

"Източник №1 на кризата е, че членките на ЕС и тези, които са членки на Шенген, не са способни, или не са готови да държат на думата си, така че да продължаваме да имаме международни споразумения", каза Орбан. "Надявам се, че този следобед ще сложим край на политиката на отворени граници, която е изцяло против Шенгенския договор, ще сложим също край на политиката на покани, която е против международното споразумение от Шенген и тези, които сме членове на Шенген, ще кажем, че ще държим на думата си в бъдеще...Но това е само мнение на наблюдател".

Орбан припомни, че няколко срещи на върха на ЕС са отхвърлили предложенията му държавите-членки да изпратят свои сили в помощ на Гърция да охранява границите си.

С ръце в джобовете гръцкият министър председател Алексис Ципрас заяви пред журналистите: "Днес аз се надявам да намерим допирни точки в труден проблем. Мисля, че се намираме пред огромна хуманитарна криза. Затова трябва да се опитаме да намерим решение, европейско решение. Мисля, че носим голяма отговорност, когато бежанци всеки ден умират в Егейско море. За съжаление, до днес беше трудно да намерим решение защото ред страни заемат позицията: "Не в моя заден двор. Това ще рече, че трябва да поделим отговорностите между всички европейски страни".

Той критикува Комисията, че не е поканила на срещата държавата-източник на миграционния поток -Турция.

"Ако не успеем да се споразумеем със страната на входа, се опасявам, че няма да можемда намерим решение", каза Ципрас.

Гърция получи над 30 милиона евро, за да изгради приемни пунктове за мигранти, т.нар. "горещи точки", в които те да бъдат регистрирани, да им се вземат пръстови отпетчатъци и да се отделят тези с право на международна закрила от икономическите имигранти, които да се връщат.

Досега обаче Атина е готова само един такъв - на о. Лесбос. Останалите четири ще бъдат гогови до края на годината. Ред държави се оплакват, че гръцките власти позволяват на мигрантите с влак или с автобус да прекосяват страната им а да продължават на север. Македонският президент Гьорге Иванов се оплака от липса на комуникация с Атина.

В срещата участват правителствените ръководители на Австрия, България, Хърватия, Бившата югославска република Македония, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Сърбия и Словения.

Българският министър-председател Бойко Борисов не говори пред журналисти преди началото на дискусиите.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер покани участниците, за да се спорозумеят те как да координират действията си, за да избегнат хуманитарна криза с мигрантите в Европа с настъпването на зимата. Една от главните цели е да се окаже натиск върху Гърция да пази по-добре границите си и ако трябва, да приеме външна помощ за това, каза пред Клуб Z добре информиран източик от Комисията.

Очаква се срещата да приеме проект за декларация. Очаква се също на нея европейската гранична агенция Фронтекс да предложи подкрепа за усилване на граничния контрол на входа и на изхода на миграционните маршрути в Бългрария , Гърция, Хърватия и Словения. Фронтекс прогнозира, че тези мерки мога да повишат миграционния натиск и върху нашата страна и че тя трябва да се готви да приеме по-големи от сегашните групи мигранти.