Как така юдеите, православните и католиците (а с последните и протестантите), 3 вероизповедания, които стъпват на Стария завет на Библията, празнуват Пасха различно?

До 325 г. Възкресение се празнува от отделните църкви в различни дни и при това не винаги в неделя. През 325 г. се провежда Първият Вселенски събор в Никея, който решава, че Великден се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. То е астрономическа величина - 21 март (или на няколко години веднъж - на 22-ри). Този алгоритъм се прилага масово между 326 и 1582 г. От 1054 г. (когато Църквата се разделя на католическа и православна) до 1582 г., католиците и православните християни все още празнуват Великден на една и съща дата, използвайки алгоритъма от 325 г.

Друга част от решението на събора обаче е, че Възкресение не трябва да се празнува преди или заедно (в един ден) с юдейската пасха, защото Иисус Христос е възкръснал "сутринта рано в първия ден на седмицата”, т. е. първия ден след юдейския седми ден, съботата. "А оная събота беше велик ден" (Йоан 19:31), т. е. първият велик ден на седемдневния празник Безквасници.

Този празник всъщност е юдейската Пасха в памет на избавлението на евреите от поразяването на всяко първородно сред хората и животните в Египет при тяхното бягство. Той е нормиран от 15 (всъщност от залез слънце на 14) нисан до залез слънце на 21 нисан - пролетните месеци по лунния календар у юдеите, съответно "плаващ" по отношение на нашия - слънчевия календар.

Разминаването между лунния и слънчевия календар и това, че светите отци са поставили християнския празник в косвена зависимост от юдейския, е причината Великден да се мести. А относно несъвпадането между православните и другите християнски деноминации: католиците (и съответно протестантите, или най-общо - Западният свят) не се съобразяват с допълнителното изискване християнската пасха да не бъде заедно с или преди юдейската. Затова католическата пасха може да съвпадне в един ден с юдейската или дори да я изпревари.

Има още едно усложнение - православната система за изчисляване се движи по стария юлиански календар. Той се използва от католиците до реформата през 1582 г. (известна като Грегориански календар), нищо че в някои католически страни е приет доста по-късно. Това е същото, което на народен език наричаме "нов стил" и е въведен в България през 1916 г., когато след 31 март следва 14 април.

Ето и пример: ако първото пълнолуние след 21 март се случи на 3 април и първият неделен ден след тази дата е 8 април, това ще е и денят на християнската пасха. Ако обаче юдейската пасха се случи на 8 или на 9, 10 и т. н. април, тогава православната християнска пасха се отлага с един лунен месец (около 28-29 дена). Тя ще отиде в първия неделен ден след следващото пълнолуние, например - 1 или 2 май.

През 1997 г. например еврейската Пасха е била на 22 април, католическият Великден е бил 3 седмици по-рано – на 30 март, а православният Великден е бил в неделята след Пасхата – 27 април.