Article_top

Иван Бедров

България и Русия постигнаха „голям шлем“ в енергетиката, констатира президентът Георги Първанов след като посрещна руския си колега Владимир Путин през януари 2008 година. Тогава руският вестник „Комерсант“ написа в заглавието си „голям член“. Шест години по-късно вече може сериозно да се спори по въпроса кой е бил по-прав.

„Големия шлем“ представляваше тройната договорка за строителство и на АЕЦ „Белене“, и на газопровода „Южен поток“, и на петролопровода „Бургас-Александруполис“. Тези руски, наричани и международни, проекти трябваше да превърнат България в „енергиен център на Балканите“.

Още тогава отделни гласове казваха, че проектите не са изгодни, че ще струват скъпо на данъкоплатците и че с нищо няма да направят страната по-независима енергийно от Москва. Ама кой да слуша. Икономически и политически лобисти се грижеха еуфорията да обзема властта и медиите, а народът да слуша ефимерни обещания за работни места и сполука. Ядец!

Първи отпадна по трасето „Бургас-Александруполис“. Протестите на хората от бургаския регион дадоха основание на правителството още през 2010 г. да обяви, че спира проекта, а три години по-късно и парламентът потвърди края на тази част от шлема.

После дойде „Белене“. Оттеглянето на стратегическия инвеститор в лицето на германския концерн RWE не беше достатъчно да притесни ядрените лобисти. „Ще строим АЕЦ“ стана новото „Ще строим завод“. Ама колко ще струва, ама безопасно ли е, ама къде ще отиват ядрените отпадъци... Тези въпроси бяха заглушавани от еуфорията „Ще строим“, която за определен кръг от хора означаваше „Ще усвояваме“.

И тази част от шлема пропадна, когато вече не можеше да бъде скрито, че единственият шанс на мегапроекта да просъществува, е сметката да бъде платена от българските данъкоплатци. По това време обаче в портфейла им вече не бе останало почти нищо. През 2012 г. правителството и парламентът взеха решение за спиране на проекта, което бе потвърдено от Народното събрание и след неуспешния референдум от началото на 2013 г.

Един „Южен поток“ му остана на шлема. Ама нещо там не отговарял на правилата на Европейския съюз. Нищо, ще се правим на ударени. Ама нещо май хептен не отговаря на правилата на ЕС. Нищо, ще променим закона и ще извадим част от България от Европа и така ще ги преметнем...

Ако Путин беше забавил още малко осъществяването на плановете си за анексиране на територии от бившия Съветски съюз, тръбата можеше и да бъде построена. След последните развития обаче Европейският съюз е твърдо решен да спре този проект, който дава на Русия още един инструмент за натиск над половината континент.

Е, ще се дърпат част от нашите управляващи. Ще се опитват хем да го играят европейци, хем да не разсърдят политическите си спонсори от Москва, но това е до време.

Затова днес е добър повод да пролеем по една сълза за Големия шлем, който очевидно се е запътил към историята. Да си спомним и за това кои политици ни убеждаваха колко невероятно страхотно е да си построим шлема и кои още от началото казваха, че това е скъпоструваща илюзия.

А като си спомним и за няколкото милиарда държавни (т.е. наши) пари, които са отишли на вятъра по трите проекта, усещането за правотата на руския вестник става все по-натрапчиво.  

 
"Големият шлем" на Първанов май остава в историята. Времето ще покаже каква ще е съдбата на авторите му... Снимка БГНЕС

България и Русия постигнаха „голям шлем“ в енергетиката, констатира президентът Георги Първанов след като посрещна руския си колега Владимир Путин през януари 2008 година. Тогава руският вестник „Комерсант“ написа в заглавието си „голям член“. Шест години по-късно вече може сериозно да се спори по въпроса кой е бил по-прав.

„Големия шлем“ представляваше тройната договорка за строителство и на АЕЦ „Белене“, и на газопровода „Южен поток“, и на петролопровода „Бургас-Александруполис“. Тези руски, наричани и международни, проекти трябваше да превърнат България в „енергиен център на Балканите“.

Още тогава отделни гласове казваха, че проектите не са изгодни, че ще струват скъпо на данъкоплатците и че с нищо няма да направят страната по-независима енергийно от Москва. Ама кой да слуша. Икономически и политически лобисти се грижеха еуфорията да обзема властта и медиите, а народът да слуша ефимерни обещания за работни места и сполука. Ядец!

Първи отпадна по трасето „Бургас-Александруполис“. Протестите на хората от бургаския регион дадоха основание на правителството още през 2010 г. да обяви, че спира проекта, а три години по-късно и парламентът потвърди края на тази част от шлема.

После дойде „Белене“. Оттеглянето на стратегическия инвеститор в лицето на германския концерн RWE не беше достатъчно да притесни ядрените лобисти. „Ще строим АЕЦ“ стана новото „Ще строим завод“. Ама колко ще струва, ама безопасно ли е, ама къде ще отиват ядрените отпадъци... Тези въпроси бяха заглушавани от еуфорията „Ще строим“, която за определен кръг от хора означаваше „Ще усвояваме“.

И тази част от шлема пропадна, когато вече не можеше да бъде скрито, че единственият шанс на мегапроекта да просъществува, е сметката да бъде платена от българските данъкоплатци. По това време обаче в портфейла им вече не бе останало почти нищо. През 2012 г. правителството и парламентът взеха решение за спиране на проекта, което бе потвърдено от Народното събрание и след неуспешния референдум от началото на 2013 г.

Един „Южен поток“ му остана на шлема. Ама нещо там не отговарял на правилата на Европейския съюз. Нищо, ще се правим на ударени. Ама нещо май хептен не отговаря на правилата на ЕС. Нищо, ще променим закона и ще извадим част от България от Европа и така ще ги преметнем...

Ако Путин беше забавил още малко осъществяването на плановете си за анексиране на територии от бившия Съветски съюз, тръбата можеше и да бъде построена. След последните развития обаче Европейският съюз е твърдо решен да спре този проект, който дава на Русия още един инструмент за натиск над половината континент.

Е, ще се дърпат част от нашите управляващи. Ще се опитват хем да го играят европейци, хем да не разсърдят политическите си спонсори от Москва, но това е до време.

Затова днес е добър повод да пролеем по една сълза за Големия шлем, който очевидно се е запътил към историята. Да си спомним и за това кои политици ни убеждаваха колко невероятно страхотно е да си построим шлема и кои още от началото казваха, че това е скъпоструваща илюзия.

А като си спомним и за няколкото милиарда държавни (т.е. наши) пари, които са отишли на вятъра по трите проекта, усещането за правотата на руския вестник става все по-натрапчиво.  

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Николай I

Нещо днес не ми се плаче, г-н Бедров. Ясни са ми две неща - не искам Първанов за партньор на бридж и руски членове под юргана.
Анонимен's picture
Анонимен

Архимед

Терминът "усвояване" да се замени с "присвояване". Всичко останало е в ред!
Анонимен's picture
Анонимен

Югенд

Всичко е точно така, но бих акцентирал повече върху най-важното, за мен, а именно: "Да си спомним и за това кои политици ни убеждаваха колко невероятно страхотно е да си построим шлема и кои още от началото казваха, че това е скъпоструваща илюзия." И нека не е само да си спомним, а да запомним, защото ни е пределно ясно, че българите сме с къса политическа памет, с историческата го връзваме някак си.
Анонимен's picture
Анонимен

Margarita

Господин Бедров, в играта бридж има например нещо като скуиз /термин, казва се "скуиз"/. Нещо, което всеки го знае, но когато трябва да го приложи, не го вижда, а когато са свалени картите се чука по челото и казва"иии това съм го чувал, някъде". Само дето бриджа с чуване не се играе. Скуизите не са силната страна на играта, но е добре играчът да се концентрира повече върху тази материя, която минава да е най-забавната и красива част от играта бридж. Но бъдете сигурен, че може да сте прекрасен бриджор, дори и без да сте направил дори един единствен скуиз в живота си. В такава ситуация беше правителството от 1997-2001 г ...В такава ситуация поставиха Иван Костов, да си подаде оставката, подавайки си я предварително в нощта на 12 срещу 13 май 2013 Радан Кънев, ако не знаете, но знаете, защото сте от неговата свита номади, които макар и "млади момчета'' отдавна работехте по този въпрос и успяхте. А сега ревете за големия шлем и за члена, ако щете. И на мен не ми се плаче.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?