Европа не пази добре външните си граници. След миграционните вълни атентатите в Париж са поредното доказателство за това. Поне един от парижките атентатори е влязъл в ЕС през гръцкия остров Лерос, при това с фалшив сирийски паспорт. Радикализирани европейски граждани продължават да пътуват до Сирия и Ирак да се връщат оттам като заплаха за сигурността на своите страни. 

Как такива пробиви в сигурността да бъдат намалени до минимум? Как свободата на движение да бъде отнета на терористите, без от това да пострадат останалите европейски граждани. Това са част от въпосите, които ще са на масата на вътрешните министри на 28-те на извънреден съвет в петък, свикан заради терористичните атаки във френската столица.

На външние си граници Европа днес прави подробна паспортна проверка на всички влизащи граждани на т.нар. трети страни, т.е., които не са в ЕС. Техните имена се сравняват с Шенгенската информационна система (ШИС), в чиято база данни е отбелязано кои лица властите търсят. 

България и Румъния, които не са в Шенгенското пространство, имат пълен достъп до неговия информационен масив от 2009 година. Те са длъжни да задържат издирвани от властите на шенгенските страни лица, но не могат изцяло да прилагат шенгенското законодателтво що се отнася до въпросите на миграцията.

Граничните власти на страните в ЕС обаче не проверяват системно неговите граждани, когато те се връщат от трети страни. Това означава, че имената само на част от тях се пускат за проверка в ШИС - или на случаен принцип, или по метода на анализ на риска. Националните власти решават по какви критерии и с каква честота извършват такива проверки. Те се извършват при средно 10-20 на сто от влизанията на европейски граждани в ЕС, каза експерт от Европейската комисия под условия за анонимност.

Върху качеството на входящия контрол в държави под силен миграционен натиск и с хиляди нелегални влизания на ден като Гърция и Италия падат сериозни съмнения.

Въпреки това Европейската комисия отказва да предложи въвеждане на систематичен контрол и за европейските граждани преминаващи външните граници на ЕС. Тя предпочита да остави това на преценката на отделните държави-членки, като ги призовава максимално да унифицират критериите, по които извършват частичния контрол. Европейското законодателство не ги възпрепятства да проверяват систематично всички пътници влизащи от определени страни както и всички пътници влизащи в една страна на ЕС.

Комисията ще настоява пред държавите да използват в максимална степен възможностите на ШИС както и на рамковия договор от Прюм за борба с тероризма, трансграничната престъпост и нелегалната миграция. България се присъедини към него през 2008 година.

Важна част от него е автоматизираният обмен на ДНК-данни, пръстови отпечатъци и данни за регистрация на моторни превозни средства.

Други мерки, които Брюксел ще препоръча е осъвременяване на рамково законодателство за контрола над огнестрелните оръжия в ЕС както и за минималните наказания за тероризъм или участие в терористични групи. Засега то не включва пътуването в чужбина с цел присъединяване към тях или обучение за терористична дейност. Някои държави обаче вече са го инкриминирали.

Комисията се очаква също да препоръча на държавите да анулират документите за самоличност на лицата, за които службите знаят, че са заминали на джихад, каза експертът. Тя ще се постарае да ускори преговорите с Европейския парламент и държавите-членки за въвеждане на европейски регистър на пътниците в полети по модела на действащия американски. Той позволява на властите 48 часа по-рано да знаят личните данни и банковите транзакции на всички, които са на борда на всеки самолет.