РОМАН ГОНЧАРЕНКО

И Путин, и Ердоган са склонни към авторитарно управление, макар и в различна степен. И двамата се опират на консервативната част от обществото. Доскоро това им помагаше да намерят общ език, а двустранният бизнес процъфтяваше. Но свалянето на руския самолет от турските ВВС заплашва да сложи кръст на всичко това. Най-важното е, че Русия се чувства унизена. Страната и нейните лидери направо се давят от емоции. По руската телевизия се изливат кофи с кал върху Турция и нейните лидери. В своята програмна реч в четвъртък президентът Путин дори заяви, че "Аллах е решил да накаже управляващата клика в Турция, като ѝ отнеме разума и разсъдъка". А това са изключително остри думи.

Рискове и реалности

В резултат – двустранните отношения са развалени за години напред. Турските плажове дълго няма да видят руски туристи. И работата няма да приключи само със забраната за внос на портокали, домати или месо. Путин си го каза. Русия навярно поне за няколко години ще замрази изграждането на газопровода "Турски поток", а може дори да се откаже от него.

Но най-опасен е рискът от военни сблъсъци. Вярно, Путин каза, че Русия няма "да дрънка с оръжие", обаче рискът си остава. Русия едва ли ще се успокои, докато не нанесе на Турция подобен удар – примерно, да свали турски военен самолет. Все пак до пряка война между Русия и Турция или между Русия и НАТО едва ли ще се стигне. Такъв конфликт не искат нито САЩ, нито останалият Западен свят, които ще направят всичко възможно, за да охладят разгорещените страсти. Освен това Русия има нужда от Турция най-малкото поради факта, че тя контролира Босфора. А Босфорът е важен за Русия както заради търговията, така и заради доставките за военната операция в Сирия, тоест – за Черноморския флот.

Путин принуди Запада да се съобразява с него

След анексирането на Крим и относително вялата западна реакция на това действие Русия смята, че не я грози изолация. Дори ако си представим, че между Русия и Запада отново се спусне Желязна завеса, мнозинството руснаци няма да имат нищо против. Мисля обаче, че в момента не става дума за изолация на Русия, по-скоро дори обратното. Западът, и особено някои политици в Германия, още преди терористичните нападения в Париж отправяха към Русия сигнала, че е възможно подобряване на отношенията. За целта обаче трябва да се изпълнят договореностите за Украйна, постигнати в Минск. Външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер наскоро дори отвори дума за връщането на Русия в Г-8, откъдето я изключиха след анексирането на Крим.

След атентатите в Париж Франция като отколешен близък партньор на Русия също неволно ѝ помага да излезе от изолацията. Засега няма краен резултат, но очевидно е, че Москва се придвижва в нужната ѝ посока. Умело използвайки конфликта в Сирия и настроенията на запад след атентатите в Париж, Русия фактически се завърна в голямата международна политика. А президентът Путин принуди Запада да се съобразява с него.

Дойче веле