Европейската гранична агенция "Фронтекс" да прерасне в европейска агенция за охрана на сухопътните и морските граници на съюза, която разполага с постоянен корпус за намеса от минимум 1 500 души и е на пряко подчинение на Европейската комисия. Това предложи тя днес като поредна стъпка в борба с миграционната криза.

В сегашния си вид "Фронтекс" разчита на кадри и материални ресурси, които държавите-членки му предоставят доброволно и няма оперативни правомощия.

Предложението на Комисията, което първият ѝ заместник-председател Франс Тимерманс и комисарят по миграцията и убежището Димитрис Аврамопулос представиха в Европейския парламент в Страсбург, има в основата си френска идея.

Тя е "Фронтекс" да бъде усилена финансово и кадрово и да разполага с постоянен личен състав, който да бъде изпращан в критичните точки по външните граници на ЕС след консултация със съответните национални власти.

Сега охраната на границите е национална отговорност. От това следва, че страни, които не се справят сами с нея, създават миграционен проблем за останалите и заплаха за свободата на движение в ЕС.

Няколко държави – Австрия, Германия, Дания, Словения, Унгария, Франция, Швеция -  от европейската зона без граничен контрол, известна като Шенген, върнаха граничния контрол, заради стотиците хиляди мигранти влязли незаконно в ЕС през Италия и Гърция.

За възстановяването на контрола цитираните държави се позоваха на клаузи за извънредни обстоятелства в Шенгенския граничен кодекс.

Тези мерки засягат основата на ЕС – премахването на границите между членките му – и оттук застрашават бъдещено му като политически проект. Няколко срещи на върха на ЕС посветени на миграцията тази година подчертаха като приоритет охраната на външните граници.

ЕС не може да я гарантира, когато тя изцяло е в ръцете на отделни правителства. Проектът на Комисията означава, че страните-членки са поканени да отстъпят още част от националния си суверенитет. Това вещае трудни дебати в законодателните органи на ЕС – Съвета на министрите и Европейския парламент.

„Управлението на европейските граници ще стане европейска отговорност в истинския смисъл на думата“, каза Аврамопулос. „Крайната цел е с по-силни превантивни действия да се избегнат извънредни ситуации, в които има нужда от намеса“.

„Новата агенция отива отвъд „Фронтекс", но ние не подменяме отговорностите на държавите-членки и определено не – техния суверенитет“, заяви той.

Подробностите

„Фронтекс“ ще прерасне Eвропейска агенция за гранична и брегова охрана. Тя ще има превантивн и корективни функции. Първите включват наблюдение и оценка на риска както и препоръки към държавите-членки за коригиращи мерки, които трябва да вземат по своите граници. За целта агенцията може да изпраща на място офицери за връзка. Тя ще има и собствен център за оценка на риска. Той ще преценява уязвимостта на страните на миграционен натиск, нужните им кадри, ресурси, техника. Националните власти ще са длъжни да предоставят информация за това на агенцията.

Правомощията ѝ ще отиват отвъд проверките и патрулите по външната на граница на ЕС. Те ще включват и връщането на нелегално влезли и пребиваващи в ЕС.

Държавите ще могат да искат помощ от агенцията – екипи от специалисти по миграцията и убежището и/или техника, ако собствените им сили не стигат да се справят със ситуацията.

Ако държава пренебрегва препоръките на агенцията и така заплашва функционирането на Шенгенското пространство, Европейската комисия ще има право да изпрати в нея сили за намеса, т.е. подразделения от гранични полицаи събрани от държавите-членки, с които агенцията разполага. Комисията ще може да прави това и в случаи на рязко увеличен миграционен натиск по външната граница на съюза.

За целта ще ѝ трябва одобрение с квалифицирано мнозинство на специален комитет съставен от експерти на държавите-членки.

Агенцията ще има кадрови резерв от минимум 1 500 души за силите за намеса. Страните, които не са на външна сухопътна или морска граница на ЕС, като например Австрия, Чехия, Унгария, ще дадат всяка до 3 на сто от състава на тези сили. Тези, които са по външните граници на съюза, като България, Гърция, Полша, Испания, Италия,  ще са задължени да участват с по 2 на сто от състава.

Агенцията ще плаща пътните и квартирните разноски за разполагането на екипите за намеса от бюджета си, който се предлага да бъде 238 милиона евро през 2016 година и да стигне до 322 милиона евро през 2020 година. Съставът на самата агенция се предвижда да нарасне от 402 души през 2016 година до 1 000 души през 2020 година.

Полицаите в екипите за намеса ще получават заплатите си от своите държави. Когато не са на мисия, те ще живеят в тях и ще имат готовност за разполагане в кризисните точки до три работни дни при нужда. Това ще става задължително възоснова на споразумение между агенцията и съответната страна-членка и основан на него оперативен план. 

Екипите за намеса ще се подчиняват на законодателството на приемащата страна и ще са под контрола и командването на нейните гранични власти. Те ще могат да действат само в присъствие на граничари на приемащата страна. Дисциплинарни мерки спрямо тях ще се прилагат съобразно с правилата на техните държави.

Агенцията ще може сама или заедно с приемащата държава да закупува технически средства необходими за мисиите ѝ.

„Ако засегнатата страна откаже да сътрудничи (т.е. да приеме силите за намеса на агенцията – б.а.), очевидно ще имаме практически проблем“, признава експерт от Комисията пожелал анонимност.

По думите му тогава тази страна би била в нарушение на европейското законодателство, от което по Договора на ЕС тя става обект на процедура за нарушение. В конкретния проект обаче въпросът за евентуалните санкции за нежелаещите да сътрудничат е оставен отворен.

Тъй като реформата представлява развитие на шенгенското законодателство, в екипите ще трябва да участват и държавите от зоната, които не членуват в ЕС – Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн.

Изменение на Шенгенския кодекс

Законопроектът е за регламент, т.е. акт, който действа пряко и няма нужда от прилагащо национално законодателство. Той ще се отнася и за България и за Румъния, независимо че те не са част от Шенгенското пространство.

Освен него Комисията предложи и изменение на Шенгенския граничен кодекс, което прави задължителни т.нар. систематични гранични проверки на всички граждани от ЕС, завръщащи се от страни извън него.

Систематична проверка означава сверяване на биометричните данни както и справка дали лицето фигурира в полицейските бази данни на съответната страна или на Шенгенската информационна система.

Досега националните власти можеха да решават сами каква част от влизащите в тях европейски граждани да проверярват по такъв начин и преценката се правеше възоснова на рисков профил. Проверяват се средно около 20 на сто от влизащите граждани на ЕС по данни на експерти от Комисията. Никой обаче не пречи на националните власти да проверяват повече, ако намерят за необходимо. Систематичната проверка е задължителна за всички влизащи граждани на трети страни.

Държавите-членки решиха да подложат на същото изискване и своите граждани след атентатите в Париж на 13 ноември, в които бяха убити 130 души. Атентаторите бяха френски и белгийски граждани от марокански и алжирски произход. Пълните проверки се налагат и заради т.нар. "чуждестранни бойци" - европейски граждани, които са отишли да се бият за Даеш в Сирия или в Ирак и се връщат като потенциални терористи в страните на произхода си. Предполага се, че от ЕС на джихад са заминали над 3 000 души.

Комисията предлага и образец на унифициран документ за самоличност на мигранти, подлежащи на връщане в станите им на произход. Досега 15 от общи 17 страни, с които ЕС има споразумения за реадмисия признават съществуващия в момента документ за връщане на лица.

Новият трябва да отстрани пречките за това. Той ще съдържа имената, датата на раждане, пола, националността на лицето, ще има стандартните защити против фалшификация приети в ЕС без биометрия.

Всяка година в ЕС се издават близо половин милион решения за връщане на нелегално влезли и пребиваващи, но само 40 на сто от тях са били изпълнени през 2014 година, като една от главните причини за това е липсата на валидни документи, с които тези лица да пътуват.