Така вървим напред - по трънливите езикови пътища.

Спорехме за - председател (президент) на Републиката (1990); спорехме за това дали лъвът в герба да бъде с корона, или не (1995-1996); имаше спор за членството ни в НАТО; сега спорим по думата "робство"...; спорим за ПСА; имаме различни мнения за антихитлеристката съпротива; спор имаме за партизанското движение на страната на Съюзниците от Втората световна война; спорим за Народния съд...

Видно е, че не правим разграничение между "османци" и "турци"; между "комунизъм" и "тоталитарен комунизъм"; никакво разбиране за понятията демокрация и свобода; не знаем какво значи "държава"; не сме наясно с разликата между "длъжност" и "познанство/приятелство/роднинство"; имаме пълно пренебрежение към йерархията - неслучайно има израз от 19 век: "българинът е добър слуга и лош подчинен".

В публичното пространство и на държавно равнище не се съзнават и дискутират реалностите на (без да ги подреждам!) - Студената война; горяните; Стамболийски; Септемврийското въстание; македонизацията и Македония; българомохамеданите; Ньой; ДПС; българските турци; волжските българи; гагаузи; татари; печенези; намесите на Република Турция във вътрешните ни дела; суверенитета на българското ефирно пространство; охраната на държавните граници; пренебрежиталното отношение към помощта, оказвана ни на дипломатическо и обществено равнище от САЩ, СССР, Германия, Франция...

Не поставям жизнено важния за държавата ни въпрос за българското гражданство. Кой е български гражданин? Съществува "непреодолимо препятствие" за придобиване на гражданство - знаенето на български език. Има ли такъв въпросник-тест? 
Не зная.

И пак спряхме до езика. Българският език определя нашето мислене, нашето аз.

Коментарът е от профила на Петко Симеонов във фейсбук. Заглавието и подзаглавието е на редакцията.