Article_top

Улрих Ладурнер

Най-сетне САЩ и Русия се разбраха за примирие в Сирия. Първо трябва да се види колко стабилно ще е то. Въпреки това е новина, която събужда надежда, тъй като сега и Асад се съгласи – най-вероятно под натиск на руснаците.

Пракратяването на бойните действия е задача на задачите в Сирия. Не само за самите сирийци, чиито страдания продължават над пет години. Колкото по-дълго войната в Сирия продължава, толкова по-голяма е опасността от разширяването й. Междувременно в тази война са замесени десетки държави. И Турция би могла да бъде въвлечена, а така в крайна сметка вероятно и НАТО.

Цената за сключеното примирие е ужасна. Русия го доведе с безогледни бомбардировки, след като със своите ВВС превърна на прах и пепел големи части на град Алепо и така принуди сирийската опозиция да влезе във войната. На първо време диктаторът Башар Асад спечели войната.

Неговото бъдеще е всичко друго, но не и сигурно. Ако примирието се задържи, следващата стъпка е да се подновят разговорите за следвоенния ред. Един от решаващите въпроси ще е каква роля трябва да играе Асад. Ако той остане на власт, Сирия няма да намери спокойствие. Той е главният виновник за касапницата в Сирия.

В една следвоенна Сирия Асад ще е такъв, какъвто е бил винаги – закрилник на малцинството алауити в страната. При Асад сирийските сунити мнозинството от населението, ще бъдат още повече дискриминирани. Близо до ума е, че те ще се съпротивляват. Последствието би могло да е, че "Даеш" (“Ислямска държава”), която сега се представя като закрилник на сунитите, би станала още по-мощна.

Русия спаси главата на Асад, но и често даваше сигнали, че е готова да го загърби. Официалната руска позиция гласи – първо трябва да настъпи мир, тогава при свободни избори сирийците да решат кого искат да поставят начело на държавата им.

Демокрация в Сирия, спонсорирана от Русия на Путин? Най-вече за сунитите това не е особено атрактивно. Не е и за вярване. Руският президент Владимир Путин не се слави като привърженик на демокрацията в собствената си страна. Защо автократът Путин да иска налагането на функционираща демокрация в Сирия?

Въпреки това, и за Русия трайно нестабилна Сирия е проблем. Тя трябва да си постави въпроса как може да се стигне до стабилност в тази страна. Това е възможно единствено, ако се привлекат сунитите и Асад си иде, по-рано или по-късно. Ако не са заслепени от пиянството на властта, то и стратезите на Кремъл би следвало да са го прозрели. Стабилността е най-малкият общ знаменател между Русия и Запада относно възможен следвоенен ред. И не най-лошата предпоставка за траен мир.

----

* Авторът завежда ресор “Политика” на германския седмичник “Ди Цайт”, откъдето препечатваме коментара му.

 
СВЯТ путин сирия примириеcr

Най-сетне САЩ и Русия се разбраха за примирие в Сирия. Първо трябва да се види колко стабилно ще е то. Въпреки това е новина, която събужда надежда, тъй като сега и Асад се съгласи – най-вероятно под натиск на руснаците.

Пракратяването на бойните действия е задача на задачите в Сирия. Не само за самите сирийци, чиито страдания продължават над пет години. Колкото по-дълго войната в Сирия продължава, толкова по-голяма е опасността от разширяването й. Междувременно в тази война са замесени десетки държави. И Турция би могла да бъде въвлечена, а така в крайна сметка вероятно и НАТО.

Цената за сключеното примирие е ужасна. Русия го доведе с безогледни бомбардировки, след като със своите ВВС превърна на прах и пепел големи части на град Алепо и така принуди сирийската опозиция да влезе във войната. На първо време диктаторът Башар Асад спечели войната.

Неговото бъдеще е всичко друго, но не и сигурно. Ако примирието се задържи, следващата стъпка е да се подновят разговорите за следвоенния ред. Един от решаващите въпроси ще е каква роля трябва да играе Асад. Ако той остане на власт, Сирия няма да намери спокойствие. Той е главният виновник за касапницата в Сирия.

В една следвоенна Сирия Асад ще е такъв, какъвто е бил винаги – закрилник на малцинството алауити в страната. При Асад сирийските сунити мнозинството от населението, ще бъдат още повече дискриминирани. Близо до ума е, че те ще се съпротивляват. Последствието би могло да е, че "Даеш" (“Ислямска държава”), която сега се представя като закрилник на сунитите, би станала още по-мощна.

Русия спаси главата на Асад, но и често даваше сигнали, че е готова да го загърби. Официалната руска позиция гласи – първо трябва да настъпи мир, тогава при свободни избори сирийците да решат кого искат да поставят начело на държавата им.

Демокрация в Сирия, спонсорирана от Русия на Путин? Най-вече за сунитите това не е особено атрактивно. Не е и за вярване. Руският президент Владимир Путин не се слави като привърженик на демокрацията в собствената си страна. Защо автократът Путин да иска налагането на функционираща демокрация в Сирия?

Въпреки това, и за Русия трайно нестабилна Сирия е проблем. Тя трябва да си постави въпроса как може да се стигне до стабилност в тази страна. Това е възможно единствено, ако се привлекат сунитите и Асад си иде, по-рано или по-късно. Ако не са заслепени от пиянството на властта, то и стратезите на Кремъл би следвало да са го прозрели. Стабилността е най-малкият общ знаменател между Русия и Запада относно възможен следвоенен ред. И не най-лошата предпоставка за траен мир.

----

* Авторът завежда ресор “Политика” на германския седмичник “Ди Цайт”, откъдето препечатваме коментара му.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

анти орда

А,ами сега?Обърнаха ви внимание за да се фукате пред гламасаците ви в къщи и да отървете засега Майдан и бесилки,ама после?
Анонимен's picture
Анонимен

Так держат



Минфин исключил возможность отскока в экономике!
Анонимен's picture
Анонимен

Глaд

Fitch снизило прогноз по ценам на нефть в 2016 г. на 22% до $35 за баррель. Нема пари дори за крим

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията