Знаете ли за кого ще гласувам? За този, който навие Мерил Стрийп да стане външен министър на България.

Щом Румяна Желева (помните ли я?) можеше да бъде български външен министър, защо Мерил Стрийп да не може?

Тя е умна, безумно талантлива и смела, достойна, известна. Говори английски. Има хубава тениска.

Но искам да стане външен министър на България най-вече заради това, което сегашният титуляр на поста вчера каза (най-после, алилуя) по повод на Гренландия. А именно, че по въпроса чий е островът трябвало да има "диалог".

По-добре да си беше мълчал както досега и както по всички важни международни въпроси - Украйна, Иран, Венецуела. (Всъщност той най-успешно се изказва по вътрешнополитически теми).

Ако някой по-силен от нас беше поискал българска (а следователно и европейска) територия, пак ли за "диалог" щеше да призове Георг Георгиев?

Посегателството върху един е посегателство върху всички, е духът на член 5 от договора на НАТО. Клаузи за солидарност има и в европейските договори.

Те не са празни лозунги и не отразяват абстрактни ценности, а жизнени интереси. Днес е заплашена Дания. Утре може да е България. И тогава от Копенхаген да призоват за "диалог" - например за това дали Пиринска Македония е наистина българска.

Солидарността в НАТО и ЕС е жизненоважна, защото само благодарение на нея, ние по-малките, неядрени държави можем да разчитаме на сигурност - особено в международния мезозой, в който ни връщат Тръмп и Путин.

"Съединението прави силата" беше девизът на първото българско председателство на Европейския съюз през 2018 година. Докато течаха преговорите за "Брекзит", България посочи и отстояваше единството като най-важно за Европа. Защо толкова бързо го забравихме? Толкова ли е националната ни памет и институционалната памет на Външно министерство?

Всички държави имат интереси. Но изглежда не всички имат достойнство.

Полша по-малко заинтересована ли е от България от американските оръжия, американските бази, американските войски, американските инвестиции на нейна територия? Но Варшава ясно каза на Тръмп това, което София не смее - че Гренландия е датска и само нейният народ може да решава чия е тази земя.

Не знам дали в американското посолство в София са забелязали дипломатичността на господин Георгиев. САЩ дори нямат посланик у нас в момента. В датското посолство обаче със сигурност са си я отбелязали. И етикетът за надеждността на България (не на ГЕРБ, не на ДПС-НН, не на ИТН, не на БСП, а на страната ни) като съюзник е вече залепен.

След най-много три години САЩ ще имат друг президент и вероятно - различна външна политика. Дания обаче пак ще бъде в ЕС и ще дойде ден нейният глас да ни потрябва за някакъв наш национален приоритет. "Доще мачка за погачка", както казва българската поговорка. Такъв ден в Европа винаги идва. Тогава България вероятно също ще има друг външен министър и той или тя ще разберат колко струват днешните увъртания на предшественика им. И каква е цената на мисленето в рамките на един мандат (който рядко е цял).

Затова искам Мерил Стрийп за български външен министър. Защото показва как можеш да имаш гръбнак и без да имаш най-голямата власт, най-голямото богатство и най-големите оръжия на света. Искам да имам държава, която показва гръбнак не само на по-слабите от нея, тоест на собствените ѝ граждани. И се обзалагам, че не съм сам в желанието си.