Гърция заплаши днес с "едностранни мерки", след като като Австрия и западнобалканските страни затвориха границите си за мигранти идващи от нея. Съвет на вътрешните министри на ЕС, където главна тема пак е миграцията, показа изчерпващо се търпение от това, че властите в Атина нито спират, нито намаляват миграционния поток към Балканите и Централна Европа.

"Гърция не възнамерява да предприема едностранни действия, но едностранни действия могат да бъдат предприети и от Гърция... Гърция няма намерение да става един Ливан в Европа и склад за души", заяви Янис Музалас, гръцки заместник-министър, отговарящ за миграцията. Той не уточни какви биха могли да бъдат едностранните мерки на неговата страна.

Австрийската вътрешна министърка Йохана Микл-Лайтнер каза, че ако Гърция очевидно не може да пази границите си, мерки за това се налага да вземат другите държави след нея по миграционния маршрут и това е била целта на вчерашната среща във Виена, където бяха поканени страните от Западните Балкани и България, но не и Гърция.

Според Лайтнер тази среща, целяща рязко свиване на миграционния поток, не пречи на общото европейско решение, а е част от него. Австрия, която регистрира миналата година 90 000 кандидати за убежище при планирани 35 000, повтаря отдавна, че е и тя е за европейски решения, но след като взетите до момента не работят, се налагат национални.

Лайтнер призна тежкото положение на Гърция, но припомни, че другите страни в ЕС са се съгласили да приемат част от нейните бежанци и че бюджетът на ЕС е отделил за гръцките граници 380 милиона евро до 2013 година, а до 2020 година предвижда още 800 милиона евро.

Клаас Дейкхоф, министър на миграцията на Холандия, която председателства ЕС през първата половина на тази година, предупреди, че с пролетта миграционният натиск върху ЕС от Турция през Гърция може да се усили. На 7 март е насрочена извънредна среща на върха на ЕС и Турция, която трябва да предотврати това и да намери пътища за намаляване на потока.
 

"Като председателство още през януари казахме, че до това време трябва да намерим решения, който засягат най-вече преминаването от Турция в Гърция", каза Дейкхоф. "Ако те не доведат до по-малки числа,  ще трябва да потърсим други мерки и да планираме извънредни ситуации". 

Той поясни, че под "други мерки" разбира предтовратяване на разпад на Шенгенското споразумение за зона без вътрешен граничен контрол, тъй като все повече страни се възползват от клаузите му за възстановяването на паспортните проверки помежду си.

На 12 февруари ЕС даде на Гърция три месеца срок да въведе ред по границата си с Турция. Ако не успее, през май шенгенските държави могат да се възползват от клауза в граничния си кодекс, която им позволява да върнат контрола по вътрешни граници в зоната, така че да изолират от нея Гърция. 

"Има смисъл в това страните, които преживяват навлизане и преминаване (на мигранти) да дискутират помежду си как да се справят с тях, как да предотвратят това всяка страна да прави нещо различно", каза Дейкхоф за срещата във Виена. "Мисля, че е добре, че днес ще го обсъдим всички около масата и че изпратихме покани до Западните Балкани за срещата ни на закуска".

Вчера Гърция протестира срещу срещата във Виена, министър-председателят ѝ Алексис Ципрас заплаши да блокира решенията на ЕС, ако другите страни не вземат бежанци и съседите не отворят затворените си за тях граници.