Европейските вътрешни министри днес направиха поредните заклинания срещу едностранните и в полза на европейското решение на миграционната криза, но не се разбраха за никакви нови конкретни действия. Всички са в очакване на среща на върха между ЕС и Турция на 7 март, до която ЕС очаква "значително намаляване на потока", каза холандският министър на миграцията Клаас Дейкхоф, чиято страна председателства Съюза. В противен случай  ще се наложат "други мерки", който никой в момента не дефинира конкретно, а само с уговорката, че ще са на национално ниво и трябва да бъдат координирани.

Преди срещата прехвърчаха искри между Гърция, от чиито егейски острови мигрантите влизат в ЕС и продължават през Западните Балкани за Централна и Западна Европа и Австрия, която вдигна много шум с решението си да ограничи приема на мигранти и молби за убежище и със сепаративна среща с държавите между нея и Гърция в очевиден опит да я изолира и да постави преграда пред потока между нея и Македония. Гръцкият премиер Алексис Ципрас първо заплаши, че ако това стане ще блокира вземането на решения, които изискват единодушие, след това повика за консултации посланика си във Виена, публикувайки зъбата декларация. "Гърция не предвижда едностранни мерки, но едностранни мерки могат да бъдат взети и от Гърция", предупреди гръцкият зам.министър с ресор миграция Янис Музалас. "Гърция няма намерение да става един Ливан в Европа и склад за душѝ".   

В залата на Съвета обаче министрите са се върнали към конструктивния тон, каза вицепремиерката Румяна Бъчварова, която представляваше България. "Общо е разбирането, че трябва да има европейско решение", каза тя пред репортери след срещата. "Предложенията, които някои от държавите се опитаха да направят и правят на практика са свързани с желанието им да се справят със ситуацията, но и те приеха необходимостта от наистина обща позиция към този момент по справянето с миграционната криза... Нямаше напрежение, дискусията беше много конструктивна и много делова... Обединихме се около това да търсим общо европейско решение и да продължим изпълнението на вече взетите решения".

Става дума за релокацията на 160 000 бежанци от Италия и Гърция в други страни на ЕС, за презаселването на бежанци от лагери извън ЕС, за изпълнение на съвместния план с Турция срещу миграционната криза и за приемане на регламент, създаващ Европейска гранична и брегова охрана, който министрите обсъдиха днес.

Председателството на ЕС и Германия са "помолили" до срещата на върха ЕС-Турция страните-членки да се въздържат от едностранни и некоординирани кризисни мерки, каза Бъчварова. "Добре би било да изчакаме преговорите с Турция, която се надяваме за поеме ангажименти във връзка с намаляване на броя на идващите", каза тя. Ако това пак не стане, на следващия си Съвет на 10 март 28-те вътрешните министри ще разискват "другите мерки". "Контекстът, в който разбирам, че се мисли,... е да видим какви са допълнителните мерки, които могат да бъдат препоръчани на отделните държави, как да се организира приема на бежанците и как да се съгласуват мерките на всяка една от тях, така че да имаме наистина обща европейска рамка на решенията", добави Бъчварова.

Тя съобщи, че от 100 места, които страната ни обявила миналата година за прием на бежанци разпределени от Гърция и Италия са били заети две. Причината е, че бежанците не желаят да идват в България. Срокът за приемането им е бил първо до края на декември, после е бил продължен два пъти с 30 дни, и с 15 дни.