Че българските политици пощръкляват като дойдат избори е всеизвестен факт. На всеки следващ вот обаче пощръкляването добива нови висоти. Кампанията за предстоящия евровот, която съвпадна с някои големи религиозни празници, свързани и със започването на пролетния сезон, очевидно няма да бъде изключение. 

След като преди време в книгата си "Защото сме социалисти" лидерът на БСП Сергей Станишев обяви за социалисти Джон Ленън, Стинг, Райна Княгиня и баба Тонка навръх Гергьовден той прибави в тази престижна компания и Св. Георги. Обяснението му бе, че светецът е защитавал бедните и слабите, а това сега, видите ли, се върши от социалистите. За социалистите в световен мащаб е трудно да се обобщи, но за българските е сигурно, че те са всичко друго, освен защитник на бедните и слабите. Достатъчно е да се поразровиш в начина им на живот и да се поинтересуваш от управленските и законодателните им инициативи, за да разбереш, че става дума за една силно олигархична партия. Освен това нашенските социалисти са пряк наследник на БКП. А тази партия навремето преследваше хората, които в тоталитарните времена имаха нахалството да ходят на църква на големите религиозни празници. Настоящите опити на Станишев да вкара в предизборна употреба един християнски светец са цинизъм.

Лидерът на "България без цензура" Николай Бареков пък не пропусна да се похвали, че курбаните, които той и партньорите му дават за празника, са платени с лични пари. За разлика от тези на ГЕРБ и БСП, за които са използвани публични средства. Дори уличните кучета, които са подтичвали около хурбана на Бареков с надеждата да се сдобият с някоя мръвка, са наясно, че неговите лични пари в голяма степен се дължат на една много известна банка. За която пък се знае, че до скоро държеше близо 50% от средствата на държавните дружества. Лъжата на Бареков за личните му пари е много плитка, както повечето от политическите му послания. Въпросът е колко от избирателите ще се хванат тези плитки лъжи, когато дойде време са гласуване.

До евровота остава още един голям празник, а именно 24 май. Добре, че той се пада ден за размисъл и агитациите ще са забранени. Защото иначе кой знае какво щяхме да научим за политическата принадлежност на Св. св. Кирил и Методий.