Article_top

Стефан Миланов

АЗ мисля... Прав СЪМ... Слушай МЕН! 

В началото беше аз. И аз беше бог... Така трябва да започва нашето днешно „евангелие“. Всъщност няма как да е „евангелие“ (ευαγγελιον - блага вест, от гр. ез.), защото вестите са бая горчиви.

Не ви ли се вярва? Замислете се у колко от нас е останал възторгът, тази радост от дара, който по същество представлява животът. И която радост е сигурен белег, че нещата са както трябва. Застанете на улицата и погледайте хората – само селският Мунчо е радостен.

Ако ви яде завист, вижте и тези в джиповете „Мерцедес“, „Порше“, „Ауди“ – изглеждат ли ви радостни? Дори стъклата им не са достатъчно тъмни, за да скрият киселостта им. Не говоря за пияни и замаяни от нещо друго – ухилени. Не говоря и за простаците, които по дефиниция минават през живота като през бостан – с едри крачки и гледат каквото могат да оберат.  За радостни питам.
Парадокс – колкото повече права делегираме на АЗ-а, който от това би трябвало да се чувства радостен, толкова по-безрадостни сме.

Системна грешка, значи. Не сме оторизирали – да го кажем модерно - когото трябва.
Ако вие си се харесвате напълно (а не казвам, че не трябва да се харесвате – това е друго), приемете, че говоря за себе си. Струва ни се нелепо, че онези диваци навремето принасяли волове, гургулици или дори децата си в жертва, за да не се маноса реколтата, или да не изригне вулкан. Сега на олтара на АЗ-а принасяме първобитни жертви. Колко от нас са се развели или емигрирали, или пият, или правят нещо друго, така че децата им примерно са само понятие от скайп? Висша форма на егоизъм и себелюбие е това. Да не можеш да жертваш нещо заради АЗ-а.

И ни вижте докъде сме се докарали – харесва ли ви? Всеки е прав и при толкова много прави никой да не е радостен.

Себелюбието е да завиждаш, себелюбието е да осъждаш. Ако завиждаш, значи смяташ, че заслужаваш повече от оная гад - ближния. Ако осъждаш, значи ти си по-добър, нали? От оня – наркомана, окаяния, закъсалия... Без да знаеш какви обстоятелства са го довели дотук и дали твоето наглед по-добро състояние, не е жив бонус от Бог, за който имаш твърде малка заслуга. Всъщност сме много по-крехки, отколкото се мислим – питайте някой с хронично болно дете.

Сетих се тия дни - защо ли остаряваме така грозно и продължително? Вместо да пукнем от раз като балон или пеперуда. Смятам - за да се смирим. Тогава почваме да прозираме, че АЗ-ът не е всичко. Че сме доста по-чупливи и маловажни, отколкото си мислим, докато мускулите и акълът те слушат, мацките/пичовете ти се лепят, а простатата спи като заклана и не алармира. Но когато имаш нужда от помощ за всяко отиване до тоалетната, това много те променя, нали? Изведнъж се сещаш за хората.

Самолюбието е много повече неща, отколкото ние – самохаресващите се ходещи селфита, си представяме. Когато родният ти брат, излязъл от една утроба с теб, е просто гаден претендент за оня имот, това е самолюбие. Да, сигурно ще получиш кирливия имот след 20 години дела, но какво ще загубиш? Колко тревоги, пари, омраза ще ти коства... Налагам се, следователно съществувам. 

Самолюбие е дори да не си вършиш работата като хората. Ти да си тарикатът. Разбира се 100 пъти повече егоизъм и себелюбие е и от страна на ония, които взимат 5000 лв. в закъсало предприятие, в което бачкаторите взимат по 400. Но за тази шайка няма смисъл сега да говорим – математически тя е малко число. Бог ще я съди – наблюденията ми върху българската съдебна система ме уверяват, че няма кой друг.

Като цяло себелюбието не е умно. То се мята и си блъска главата в стените, за да измисли нещо – като психичноболен, заключен в Карлуково. Склонно е да следва всякакви идиотски учения и философии, да хули това, което Бог му е повелил като норми на живот, само и само да не направи някаква малка жертва. Което е странно. Никой не иска волове и юници – просто 1 час с детето или 5 мин разговор с някой човек вместо с тъчскрийна. Себелюбието се върти в колело като откачен хамстер и не стига доникъде. Резултат няма. Ето ви обяснението за мрачните физиономии, които странно се появиха в уравнението ни в началото.

И да се надяваме, че ще ни мине от само себе си като хрема?... Няма да ни мине. Или, че ще ни мине с мантри като тия за позитивното мислене. Ще. Ама друг път. Когато остареем и всеки път започнем да си търсим ченето в супата ли? И в огледалото съзрем едно вече не чак толкова напето и гордо, прелестно създание? Трябва ли да чакаме?

 
Защо остаряваме бавно и грозно? За да се смирим. Снимка jordePRO.com

АЗ мисля... Прав СЪМ... Слушай МЕН! 

В началото беше аз. И аз беше бог... Така трябва да започва нашето днешно „евангелие“. Всъщност няма как да е „евангелие“ (ευαγγελιον - блага вест, от гр. ез.), защото вестите са бая горчиви.

Не ви ли се вярва? Замислете се у колко от нас е останал възторгът, тази радост от дара, който по същество представлява животът. И която радост е сигурен белег, че нещата са както трябва. Застанете на улицата и погледайте хората – само селският Мунчо е радостен.

Ако ви яде завист, вижте и тези в джиповете „Мерцедес“, „Порше“, „Ауди“ – изглеждат ли ви радостни? Дори стъклата им не са достатъчно тъмни, за да скрият киселостта им. Не говоря за пияни и замаяни от нещо друго – ухилени. Не говоря и за простаците, които по дефиниция минават през живота като през бостан – с едри крачки и гледат каквото могат да оберат.  За радостни питам.
Парадокс – колкото повече права делегираме на АЗ-а, който от това би трябвало да се чувства радостен, толкова по-безрадостни сме.

Системна грешка, значи. Не сме оторизирали – да го кажем модерно - когото трябва.
Ако вие си се харесвате напълно (а не казвам, че не трябва да се харесвате – това е друго), приемете, че говоря за себе си. Струва ни се нелепо, че онези диваци навремето принасяли волове, гургулици или дори децата си в жертва, за да не се маноса реколтата, или да не изригне вулкан. Сега на олтара на АЗ-а принасяме първобитни жертви. Колко от нас са се развели или емигрирали, или пият, или правят нещо друго, така че децата им примерно са само понятие от скайп? Висша форма на егоизъм и себелюбие е това. Да не можеш да жертваш нещо заради АЗ-а.

И ни вижте докъде сме се докарали – харесва ли ви? Всеки е прав и при толкова много прави никой да не е радостен.

Себелюбието е да завиждаш, себелюбието е да осъждаш. Ако завиждаш, значи смяташ, че заслужаваш повече от оная гад - ближния. Ако осъждаш, значи ти си по-добър, нали? От оня – наркомана, окаяния, закъсалия... Без да знаеш какви обстоятелства са го довели дотук и дали твоето наглед по-добро състояние, не е жив бонус от Бог, за който имаш твърде малка заслуга. Всъщност сме много по-крехки, отколкото се мислим – питайте някой с хронично болно дете.

Сетих се тия дни - защо ли остаряваме така грозно и продължително? Вместо да пукнем от раз като балон или пеперуда. Смятам - за да се смирим. Тогава почваме да прозираме, че АЗ-ът не е всичко. Че сме доста по-чупливи и маловажни, отколкото си мислим, докато мускулите и акълът те слушат, мацките/пичовете ти се лепят, а простатата спи като заклана и не алармира. Но когато имаш нужда от помощ за всяко отиване до тоалетната, това много те променя, нали? Изведнъж се сещаш за хората.

Самолюбието е много повече неща, отколкото ние – самохаресващите се ходещи селфита, си представяме. Когато родният ти брат, излязъл от една утроба с теб, е просто гаден претендент за оня имот, това е самолюбие. Да, сигурно ще получиш кирливия имот след 20 години дела, но какво ще загубиш? Колко тревоги, пари, омраза ще ти коства... Налагам се, следователно съществувам. 

Самолюбие е дори да не си вършиш работата като хората. Ти да си тарикатът. Разбира се 100 пъти повече егоизъм и себелюбие е и от страна на ония, които взимат 5000 лв. в закъсало предприятие, в което бачкаторите взимат по 400. Но за тази шайка няма смисъл сега да говорим – математически тя е малко число. Бог ще я съди – наблюденията ми върху българската съдебна система ме уверяват, че няма кой друг.

Като цяло себелюбието не е умно. То се мята и си блъска главата в стените, за да измисли нещо – като психичноболен, заключен в Карлуково. Склонно е да следва всякакви идиотски учения и философии, да хули това, което Бог му е повелил като норми на живот, само и само да не направи някаква малка жертва. Което е странно. Никой не иска волове и юници – просто 1 час с детето или 5 мин разговор с някой човек вместо с тъчскрийна. Себелюбието се върти в колело като откачен хамстер и не стига доникъде. Резултат няма. Ето ви обяснението за мрачните физиономии, които странно се появиха в уравнението ни в началото.

И да се надяваме, че ще ни мине от само себе си като хрема?... Няма да ни мине. Или, че ще ни мине с мантри като тия за позитивното мислене. Ще. Ама друг път. Когато остареем и всеки път започнем да си търсим ченето в супата ли? И в огледалото съзрем едно вече не чак толкова напето и гордо, прелестно създание? Трябва ли да чакаме?

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

lelya Stefka

Леля Стефка Миланова пак написала тъп коментар.
Анонимен's picture
Анонимен

GM

Ще ти се спука жлъчката от толкова злоба и простия, човеко!
Анонимен's picture
Анонимен

скрий се бе, кретен! не си интересен/сна!
Анонимен's picture
Анонимен

Луд гидия

лелина ти стефкина. оглупял си от злоба и безсилие
Анонимен's picture
Анонимен

нако43

Тъпата глава никога не може да разчете стойностното четиво!!!Наистина не знам какви бръмбари имаш в главата си но явно са много и злобни!?.....
Анонимен's picture
Анонимен

пенчо

тия 4 коментара под твоя ако не са на злобния автор те на ;)
Анонимен's picture
Анонимен

Митко

Благодаря за тези редове на автора!...себелюбието е такъв огромен товар, че дори не можем да го осъзнаем! Много по-лесно би се живяло без завистта, злобата и всичко от този род "дарби". Горкият човек с коментара си преди мен...жал ми е за теб!
Стоян А's picture
Стоян А
StoyanA

StoyanA

Аз пък обожавам рубриката, защото рядко ще попадна на някакво смислено расъждение над принципите в обществото довели до някакъв актуален проблем. Алтернативата са блоговете, но там има много словоблудство. Иначе аз (а и по-смислените философи от ренесанса насам) не съм много съгласен с формулировката, защото егоизмът е нещо прекрасно- егоистът черпи приятел с бира с кеф, защото ако трябва да си плати някой да му слуша проблемите, да го разсмива и да му прави услуги ще му излезе доста над 2 лв. Виж, когато се смеси егоизъм с глупост и злоба се получават всичките описани простотии. АЗ-ът е най-пракрасното нещо и единственото, за което има смисъл да се полага усилие, а какво по-добро първо упражнение от това да осъзнаем, че нашето щастие не идва от нещастието на другите.
Анонимен's picture
Анонимен

Вяра

Статията е на ниво - както винаги! Просто,авторът си го може ;) За какъвто и да се има човек, във всяка проповед може да намери нещо, което касае и него. И понеже "изпущениА", пак е почнал да дращи, моля администраторът да дейтва, според условията на сайта!
Анонимен's picture
Анонимен

дана

Себелюбие - смирение, неясно се е опитал авторът да поразсъждава по тази бинарна формула. А набърквайки и позитивното мислене като отделно решение, неяснотата става още по-голяма. Не познавам автора, коментирам текста като такъв, и като на първо четене. Мисля, че иска да ни каже нещо много просто и силно, което в крайна сметка се губи.
Анонимен's picture
Анонимен

Milanov

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?