Европейската комисия смята, че подготвяната сделка на ЕС с Турция за бежанците трябва да отчита интересите на всички държави-членки, каза днес първият ѝ заместник-председател Франс Тимерманс. Той коментира писмото, с което министър-председателят Бойко Борисов поиска от европейските институции и от държавите-членки да включат България наред в Гърция в споразумението за спиране на миграционния поток, което среща на върха на ЕС ще обсъжда в четвъртък и петък.

"Мисля, че трябва да гледаме интересите на всички държави-членки в този контекст и специално на България", каза Тимерманс. "Напълно разбирам загрижеността на министър-председателя (Бойко Борисов) , че ако говорите за затваряне на пътища или за разтуряне на мрежите на трафикантите, това би трябвало да се отнася и за тези, които биха искали да минат през Черно море, или да минат по суша. Напълно разбирам тревогите на българското правителство".

Тимерманс изрази надежда, че уговореното по принцип преди осем дни споразумение ще получи окончателно одобрение от държавите-членки. То предвижда Турция да приема всички върнати ѝ от Гърция нелегални мигранти, а срещу всеки сириец сред тях ЕС да приема по един сирийски бежанец от Турция. Освено това  ЕС се ангажира да подготви за отваряне пет нови глави в преговорите на Турция за членство, да ускори падането на визите за турски граждани и да удвои безвъзмездната финансова помощ за бежанците в Турция на 6 милиарда евро до 2018 година.

"Оптимист съм, че можем да стигнем до споразумение, но много ще зависи от посещението на председателя (на Европейския съвет) Доналд Туск (в Турция) тази седмица", каза Тимерманс. "Ако отваряте глави, не ги затваряте и те ви дават платформа да обсъждате въпроси като върховенството на закона, свободата на печата, демокрацията, човешките права. Това са въпроси, които наистина трябва да обсъждаме с Турция в дълбочина. 

Точно по този въпрос обаче в ЕС до момента липсва единодушиеу написа в туитър по време на посещение в Кипър Туск.

"Турското предложение трябва да бъде уравновесено отново, за да бъде прието от 28-те държави-членки на ЕС. Още не сме стигнали дотам", заяви той на съвместна пресконференция с кипърския президент Никос Анастасиадис. 

Кипър не е съгласен да се отварят нови глави в преговорите с Турция, докато тя не отвори пристанищата и летищата си за неговите кораби и самолети, както изисква протокол към споразумението за асоцииране на Турция към ЕС, влязъл в сила след приемането на Кипър в ЕС. Никозия също отказва присъединителните преговори на Турция да напредват, защото от 1974 година тя окупира заселената предимно с турци северна част на Кипър. Преговори под егидата на ООН за решаване на кипърския въпрос в момента са в нова фаза, която дава основания на политици и коментатори за оптимистични прогнози.

Днес Европейската комисия назова главите, които тя подготвя за отваряне в започналите през 2005 година преговори. Те са "Енергетика", "Съдебна система и основни права", "Правосъдие, свобода и сигурност", "Образование и култура", "Външна политика и политика за сигурност". Те всички засягат нерешени въпроси между Турция и ЕС.

Според правилата на преговорите е нужно единодушно съгласие от всички държави-членки за отваряне на всяка нова преговорна глава. Те го дават възоснова на доклад на Комисията, че страната-кандидатка е покрила набор от специфични за всяка глава критерии.

"Когато вървим към отваряне на преговорни глави, това също са преговори да бъдат изпълнени определени критерии", коментира вицепремиерът Меглена Кунева, която днес участва в Съвет на министрите по европейските  въпроси, който подготви предстоящата среща на върха.

Тя подчерта, че за България освен включването в сделката с Турция е от решаващо значение изпълнението от нейна страна на споразуменията за реадмисия със страната ни и с ЕС. България смята, че Анкара трябва да покаже устойчив напредък в това отношение, преди ЕС да изпълни искането ѝ за падане на визите за турски граждани.