ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ

Едва ли може да се измисли по-глупав сблъсък от този между британския литературен герой Робинзон Крузо и монаха, сочен за основоположник на българското Възраждане. И въпреки това се случи – разпенени патриоти възнегодуваха, че „някаква си приключенска книжка“ ще измести „История Славяноболгарская“ – което, разбира се, беше толкова вярно, колкото нападението на американските танкове над детската градина в Симитли или представянето на Ахмед Доган като новия Левски (но то още не е влязло в учебниците).

„Ние се вслушахме в мнението на обществеността“ – така чиновник от Министерството на образованието обясни причината за отпадането на термина „съжителство“ от учебните програми, увеличаването на класовете, в които се изучава „История Славяноболгарская“ и изхвърлянето на „Робинзон Крузо“ в движение. В нормалните светове обществото се вслушва в учените, в България става обратното.

Ако се върнем в реалността, трябва да признаем, че тези от нас, които са чели само едната от двете книги, са много повече. И тя не е Паисиевата история. Нейната огромна историческа роля в националното осъзнаване на българите е изиграна. Историците общо взето единодушно определят написването й като начало на българското Възраждане. Затова и трябва да се изучава. Предимно в часовете по история.

„Робинзон Крузо“ излиза от печат три години преди раждането на Паисий. Първото издание е анонимно, авторът иска – и успява да убеди читателите – че всичко се е случило наистина и е описано лично от главния герой. Книгата се смята за един от първите съвременни романи, при това с неувяхваща популярност. Но това не е единствената ѝ заслуга. Под формата на приключенски роман Даниел Дефо предлага житейска философия – възхвала на личната инициатива и ползата от суровия, прост, всекидневен труд, съчетан с морал и вяра в Бога, като път към Спасението – както на тялото, така и на душата. Дори и след постепенното излизане от Формулата на Бога, това са принципите, залегнали в основите на най-успешните икономически и политически общества до днес.

Първото печатно издание на Паисиевата история се появява у нас през 1844 г. Три години по-рано, през 1841-а, българският учител и книжовник Райно Попович превежда и разпространява свой ръкописен превод на „Робинзон Крузо“ сред учениците си. Още преди средата на века излизат два отделни печатни превода, единият на Петко Р. Славейков. Три превода за осем години в разгара на Възраждането – надали са направени, защото българските просветители се били големи фенове на приключенските книжки.

Сега Робинзон падна зад борда, а Паисий ще се учи четири класа подред. Иде ми да попитам – защо само четири? Защо не всяка година – от първата в детските ясли, до последната в университета и после по време на следдипломната квалификация? Не е ли време и за екранизация? Максим Генчев? Светещ паметник?

В нормалния свят хората и народите се учат един от друг. Ние тук сме се взрели в себе и в миналото си, сякаш сме си самодостатъчни. Колкото и да звучи странно, по време на българското Възраждане Паисий Хилендарски и Робинзон Крузо рамо до рамо са палели народното въображение с величие от миналото и надежди за бъдещето, което всеки може да си направи сам – дори и да е на самотен остров или пък в Османската империя.

Площад "Славейков"