Ирина Филатова, Дойче веле

Две години след анексията на Крим доверието на руснаците в техния президент започва да спада, макар досега да надвишава значително "предкримските" стойности. Резултатите от анкета, проведена през март от центъра "Левада", показват че делът на онези, които имат доверие в Путин, е намалял с 10 процента. 21 процента от анкетираните имат "пълно доверие" в Путин, а 52 процента отговарят, че "по-скоро му се доверяват". През март миналата година тези показатели бяха съответно 26 и 57 на сто. А делът на тази, които са отговорили "по-скоро не му вярвам" и "изобщо не му вярвам", е съответно 19 процента срещу 14 на сто миналата година. Останалите участници в анкетата не са отговорили на въпроса: "Колко доверие имате във Владимир Путин?"

След Крим

След март 2014 година нивото на доверие на руснаците към президента се понесе на "вълната на събитията от кримската пролет", казва замесетник-директорът на центъра "Левада" Алексей Гражданкин. "Сега този ефект преминава. Проблемите в страната изтласкват на заден план еуфоричните оценки, които наблюдавахме през 2015 година", казва той в интервю за Дойче веле. Според него, трудната икономическа ситуация и липсата на ясни перспективи за нейното подобрение в близко бъдеще са още една причина за спада на доверието на руснаците в президента.

КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ СЕ ЗАДЪРЖИ НА ВЛАСТ ПУТИН?

Ръководителката на отдела за анализи към Центъра за политически технологии Татяна Становая смята, че по-скоро става дума за определени "корекции" на този показател. "Хората започват да се отнасят много по-спокойно към факта, че Крим е наш", отбелязва тя. Към това се прибавя сложната икономическа ситуация в Русия. Жизненият стандарт на населението спада, животът става все по-труден. Затова настъпва определено отрезвяване на мястото на емоциите от 2015 година, допълва Татяна Становая.

Как гледат руснаците на Путин?

Въпреки това една трета от анкетираните изпитват симпатии към Путин. Още толкова "не могат да кажат за него нищо лошо". А четири процента от анкетираните не могат да кажат "нищо добро" за Путин. 17 процента от хората, които не харесват руския лидер, смятат че той е свързан с корумпирани политици. Още толкова смятат, че е свързан с едрия капитал, а 11 на сто са убедени, че интересите на народа са му чужди. Отговорите на въпроса "Какво ви привлича у Владимир Путин?" се разпределят по следния начин: 33 процента от анкетираните смятат, че той е опитен политик, други 31 процента го смятат за енергичен, решителен и волеви човек, а 25 процента са убедени, че той защитава интересите на Русия.

Безалтернативен кандидат

Независимо от спада на доверието и симпатиите към Путин в сравнение с миналата година, тези показатели остават значително по-високи в сравнение с 2013 година. 65 процента от анкетираните биха желали Путин да остане президент и след изборите през 2018 година. А делът на тези, които биха искали друг политик за президент на Русия, е намалял за една година от 25 на 22 процента. "Хората не виждат алтернатива на сегашния президент. Менюто е много ограничено, в него всъщност има само едно ястие", казва метафорично шефът на програмата за руска външна политика към центъра Карнеги Андрей Колесников.

ТРИТЕ ПРАВИЛА НА ВЛАСТТА В КРЕМЪЛ

Алексей Гражданкин от центъра "Левада" смята, че с наближаването на президентските избори намаляват очакванията на руснаците, че в останалото до тях време може да се появи политик, способен да смени Путин като президент. "Путин няма реални конкуренти. И осъзнаването на този факт води до динамиката, която наблюдаваме в момента", казва той.

Заспало общество

Осъзнаването на безалтернативността на властта се усилва за сметка на "героизирането" на Путин, което наблюдаваме през последните две години сред руското общество, казва Татяна Становая. Тя смята, че тази ситуация е опасна, защото обществото отвиква от конкуренцията и хората започват да се боят от промените. "Тоест не става дума за страх от нестабилност, а за страх от каквито и да било промени", казва тя. Според нея, героизирането не представлява опасност в държави със силна институционална власт, която включва опозиция, истински политически партии и дееспособен парламент. "В Русия Путин представлява цялата институционална власт, всички други институции са разрушени", казва политоложката.

Тя характеризира сегашното състояние на руското общество като социално-политическа апатия. "В ситуация, когато цялата система остава неподвижна в продължение на много години, общественото съзнание изпада в летаргия и възниква пасивно отношение към всичко, което се случва в страната", казва тя. Някои критици на сегашната власт са убедени, че руската телевизия играе голяма роля във формирането на високия рейтинг на Путин. Един от тях е бившият премиер и сегашен опозиционер Михаил Касянов, чиито думи цитира вестник "Вашингтон пост": "Изключете телевизорите и тази популярност ще изчезне за два месеца!"