На 22 март тази година Клуб Z публикува коментара на Филип Харманджиев "Проклети да са субсидиите. Те ни обезумяват“ с подзаглавие „Или защо източно балканската свиня е обречена на доживотен карцер“. В текста авторът коментира позицията на Асоциацията за развъждане и селекция на източно балканска свиня (АРСИС) относно ограниченията за отглеждането на тази порода в България. 

"Защо, по дяволите, хората, които отглеждат източно балкански свине ще са срещу отварянето на пазара им?", попита Харманджиев. И даде своя отговор: 

"Да влязат, дами и господа, субсидиите. Субсидиите, които са замислени да спират изчезването на българските породи... Субсидиите, обаче, носят в себе си един парадокс: С увеличаването на главите от породата, пада единичната субсидия. Тоест – тези които искат да „я има“ породата, искат само те да си я имат. Никой друг."

ПРОКЛЕТИ ДА СА СУБСИДИИТЕ. ТЕ НИ ОБЕЗУМЯВАТ

Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня (АРСИС) изпрати свое становище. Клуб Z уважава правото на отговор и публикува цялото писмо без редакторска намеса:


По повод статия от 22.03.2016 г. в онлайн изданието на Клуб Z с автор Филип Харманджиев, озаглавена „Проклети да са субсидиите. Те ни обезумяват“ и подзаглавие „Или защо източно балканската свиня е обречена на доживотен карцер“, Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня – гр. Шумен (АРСИС – гр. Шумен), счита за свое задължение да заяви следното:

Авторът, г-н Харманджиев, некоректно цитира името на Асоциацията, макар представляваното лично от него дружество „Пасищно прасе“ ЕООД, да е асоцииран член на същата.

Коректното име е Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня – гр. Шумен. Същата е създадена през 2006 г. като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза. Една от основните цели на АРСИС – гр. Шумен, разписани в нейния Устав е „Да насърчава пълноценното използване на природните ресурси на естествения ареал на породата, а именно Североизточна Стара планина и Странджа-Сакар, за производство на висококачествено месо, деликатеси и сертифицирани продукти от породата “Източнобалканска свиня”, чрез организиране на природосъобразно, устойчиво оглеждане на свинете и добиване на продукти от тях, съгласно утвърдените нормативни документи и добрите производствени практики.“

Под същия Устав, приемайки разпоредбите му, г-н Харманджиев собственоръчно е положил подписа си като представляващ „Пасищно прасе“ ЕООД. Като доказателство за това твърдение приложено изпращам Устава на АРСИС – гр. Шумен.

В цялата публикация авторът използва всевъзможни наименования на породата. Официалното наименование на породата е Източнобалканска свиня.

„Източнобалканска“ се изписва слято, с главна буква.

Вярваме, че коректното изписване на имената на автохтонните породи помага на фермерите, властите и на потребители да са коректно информирани, което допринася и за тяхната ангажираност при опазването им. Считаме, че коректното изписване е особено важно и за уважавана и активно формираща обществено мнение медия като Клуб Z.

По фактическата обстановка:

В резултат от разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 9 от Закона за животновъдството действащото законодателство в страната забранява пасищното отглеждане на свине, като изключение се допуска единствено за свине от породата Източнобалканската свиня и нейните кръстоски.

Начинът на отглеждане на Източнобалканските свине е регламентиран в подзаконов нормативен акт – Наредба № 6 от 20.03.2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканската порода и нейните кръстоски.

В изложението си г-н Харманджиев пропуска редица важни факти. А именно:

1. Източнобалканската свиня е единствената оцеляла в България аборигенна порода свине. Същата е призната за местна (автохтонна) порода и е вписана като такава в Приложението към чл. 4, ал. 1 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни. Според легалната дефиниция в § 1, т. 18ж. от Закона за животновъдството "Местни породи", наричани още "автохтонни", са породи, произхождащи от приспособени към и използвани в определен географски район на страната.

2. Естественият ареал на породата е Източната част на Стара планина, Странджа и Сакар и в никакъв исторически източник не е посочван различен такъв. Първото подробно описание на Източнобалканската свиня е направено от П. Германов (1901), в първото официално издание на Министерството на търговията и земеделието “Домашните животни в разните части на света и България”. В него се посочва, че в планинските местности на Източния Балкан, се срещат свине, които наподобяват “дивата свинска порода“. През 1907 г. Ганушев сочи като интензивен център на отглеждане на тези свине Преславската околия и с. Смядово и поради тази причина той я нарича Смядовска свиня.

Първото научно описание на породата е направено от акад. Хлебаров (1921), който първоначално я нарича Камчийска свиня, поради факта, че в по-голямата си част тя се е отглежда в селата по поречието на р. Голяма Камчия и по долното течение на р. Луда Камчия.

При следващите си проучвания акад. Хлебаров установява, че породата се отглежда в чисто състояние и в планинските райони, обхващащи целия Източен Балкан. В тази връзка акад. Хлебаров решава, че по-правилно би било тази порода да се нарича Източнобалканска.

През 1982 г. Данчев, отбелязва, че районът на разпространение на Източнобалканската свиня обхваща: “голяма част от Варненски окръг, южната половина на Шуменски окръг, почти целия Бургаски окръг, малка част от Сливенски и незначителна част от Ямболски окръг. Северната му граница се простира на юг от линията Шумен – Нови пазар – Варна, а източната е черноморският бряг от Варна до Резово. Южната граница на ареала съвпада с държавната ни граница с Турция – Резово – Малко Търново – с. Странджа. Западната граница се простира на изток от линията Странджа – Желязково – Факия – Грудово – Карнобат – Котел – Върбица – Преслав – Шумен”.

3. В този ареал Източнобалканската свиня се е развъждала от незапомнени времена (според някои източници от преди 2500 години) като преди и след Освобождението е съставлявала основния масив на отглежданите свине в тези райони.

4. Понастоящем популацията от всички Източнобалкански свине наброява по-малко от 5000 живи индивида. Ето защо същата е застрашена от изчезване.

5. Следва да се прави разлика между пасищно отглеждане на свине изобщо и пасищно отглеждане на Източнобалкански свине.

Последователно изразяваната позиция на АРСИС – гр. Шумен от създаването ѝ през 2006 г. е, че предвид ограничената популация Източнобалканските свине и съществуващия риск от безвъзвратната им загуба като ценен национален и световен генетичен ресурс, отглеждането им следва да е възможно най-устойчиво, по традиционни екстензивни пасищни методи в горски терени, в естествения ареал на породата.

Именно заради начина на отглеждане и хранене на свинете от Източнобалканската порода в естествения им ареал, месото им е с доказано високи орнолептични и вкусови качества. Животните се движат свободно (на ден могат да изминат до 30 км), хранят се предимно с горска растителност, включваща няколко вида жълъди, кореноплодната част растенията, гъби (понякога и трюфели), горски плодове, билкови треви, охлюви, червеи.

Като структура месото им е мраморно, т.е. богато е на интрамускулни мазнини - тънки мастни влакна, втъкани в мускулите. Това са мазнините, които придават на месото специфичната му богата текстура и част от аромата му. Цветът му е характерен, осезаемо по-тъмен, с керемиден оттенък. Месото на възрастните животни над 2-год. възраст е твърдо, силно структурирано и омусколено и това го прави изключително подходящо за приготвянето на месни деликатеси (сурово сушени меса, наденици и др.). Сланината е зърнеста и при обилна жълъдна паша добива бледо жълтеникав оттенък.

Отново заради подвижността си и това, с което се хранят животните, месото им е с доказани и диетични свойства. Съдържа ценни както Омега-6, така и Омега-3 есенциални мастни киселини. Съотношението на Омега-3 и Омега-6 мастните киселини в месото от Източнобалканските свине отглеждани при традиционни пасищни условия в естествения им ареал е под 1:4,8.

В допълнение, в месото на тези животни отглеждани при традиционни пасищни условия липсват изкуствено добавяни хормони и медикаменти, защото животните не се лекуват с нещо различно от билкови треви, които те сами си подбират в природата.

За качеството на месото и останалите продукти от Източнобалкански свине, както бе коментирано по-горе, е изключително важно свинете да са хранени възможно най-дълго на жълъдна паша.

Важно е да се отбележи, че отглеждането на тези свине върху друга хранителна база (без жълъди и/или без кореноплодната част на горски растения) или при различни климатични условия, макар и пасищно, ще компрометира качеството на месото и ще подведе потребителите.

В тази връзка считаме, че извеждането на породата от естествения ѝ ареал би компроментирало автентичността на породата и на продуктите от нея.

Не приемаме твърдения на автора, че пазарът за продуктите от Източнобалкански свине може да съществува и/или би имал мащаб само и единствено ако териториите за отглеждане се разширят и извън естествения ареал на породата. Достатъчно голямо поголовие за подобен пазар е съществувало в естествения ареал на породата и молим г-н Харманджиев да се запознае с фактите в тази връзка. Подсказваме, най-известният и титулован български продукт от месо на Източнобалканска свиня е Смядовската луканка, произвеждана до началото на 90-те години на ХХ в. в гр. Смядово.

Абсолютно не приемаме и твърденията на автора, че АРСИС – гр. Шумен и стопаните, които все още отглеждат Източнобалкански свине имат за цел поддържане на общото поголовие на порода под определени бройки с цел получаване на субсидии. В този смисъл, публично изразените мнения на автора уронват доброто име както на АРСИС – гр. Шумен и на нейния създател г-н Кульо Кулев, така и на останалите постоянни членове на същата, за някои от които отглеждането на Източнобалкански свине е семеен поминък от повече от 200 години.

За да бъдем съвсем коректни, ще поясним, че много от постоянните членове на

АРСИС – гр. Шумен, вкл. и г-н Кулев не кандидатстват за субсидии и съответно не получават такива. Нека споменем и останалите постоянни членове на АРСИС – гр. Шумен, които въпреки административните пречки и неуредици извървяват пътя за подаване на заявление за субсидии. За тях е относим факта, че субсидиите за Източнобалканските свине покриват средно по-малко от 20% от разходите по издръжката на едно стадо и в този смисъл едва ли някой може да обвини тези хора в „субсидиевъдство“.

Именно усилията на АРСИС – гр. Шумен да се придържа към традиционните методи на отглеждане са привлекли вниманието на световната организация Slow Food. Източнобалканската свиня е включена в Съкровищницата на вкусове на Slow Food (http://www.fondazioneslowfood.com/e...) и е в процес на създаване на президиум за по-нататъшното ѝ опазване и промотиране на продуктите от нея.

Отказваме да приемем също, че добре информиран по темата човек, какъвто безспорно е г-н Харманджиев, може да нарече Източнобалканските свине, отглеждани при традиционни пасищни условия в горски терени и хранещи се основно с естествена храна, вкл. с богати на растителни мазнини жълъди, с обидната квалификация „пасищни жълъдарки".

Следва също да се отбележи, че публично коментиране по незавършило съдебно производство е недопустимо.

Съгласно етичния кодекс на българските медии, към който Клуб Z вярваме се придържа, медиите следва да не подвеждат обществото, предоставяйки му неточна, непроверена или изопачена информация и да публикуват ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация.

Предвид горното, очакваме онлайн изданието на Клуб Z да публикува настоящото писмо и да призове автора на публикацията в същата медия г-н Филип Харманджиев да поднесе извинения за създадените и разпространени от него твърдения, които накърняват доброто име на Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня – гр. Шумен, на нейните членове, на стопаните, които отглеждат честно и почтено Източнобалкански свине в естествения ареал на породата и лично на г-н Кульо Кулев.

Радостина Донева, председател на УС на АРСИС