Международният трибунал в Хага вчера оневини крайния сръбски националист Воислав Шешел, за което съобщихме. Отпаднаха всички обвинения за престъпления срещу човечеството, както и за 6 военни престъпления в Хърватия, Босна и Херцеговина и в сръбската провинция Войводина.

ШЕШЕЛ НЕВИНЕН ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТО

Оправдателната присъда е грандиозен провал за обвинението. Шешел не беше в съдебната зала. След близо 12 години зад решетки в Хага през юли 2014 г. той беше освободен поради заболяване от рак и се завърна в родината си. Оневиненият Шешел даде вчера пресконференция в Белград и се закани да съди трибунала в Хага. Претенцията му е за 14 милиона евро. Така се задава една продължителна съдебна битка.

Актуалното сега е какво ще се случи на предстоящите избори в Сърбия. За премиера Александър Вучич, който от съратник на Шешел се превърна в негов върл политически враг, сега има една огромна заплаха. Цитирам колега от в. “Франкфуртер алгемайне”: “Сръбският премиер Александър Вучич, който до 2008 г. беше сред най-приближените хора на обявения за невинен, сега има голям проблем – той е висок 1,90 м, тежи 130 килограма и се казва Воислав Шешел.”

Ден преди произнасянето на присъдата в Хага в. “Франкфуртер алгемайне” публикува обширно и прелюбопитно интервю с Воислав Шешел, взето в Белград. Предлагаме ви акценти от него.

 

  • Господин Шешел, как се чувствате?

  • Отлично.

  • Това е видно. Вие сте най-жизненият болен от рак, какъвто човек може да си представи.

  • Няма никой друг в Сърбия, който да е по-здрав от мен. Имах рак, но го победих. Страдах от рак на дебелото черво, два пъти бях опериран. Появиха се две метастази в черния дроб, но те бяха блокирани.

  • Метастази, които вие нарекохте Вучич и Николич? (Имената на премиера и президента на Сърбия, които до 2008 г. бяха сред най-доверените хора на Шешел – бел. ред.)

  • Да. Едната метастаза е 5 милиметра, другата 9 мм. И двете са блокирани и не нарастват.

  • Коя е Вучич и коя Николич?

  • 9-милиметровата е Николич. Ето защо към него съм безпощаден, нападам го с по-голяма твърдост.

  • Изяснихме всичко около здравето ви, да стигнем до политиката. На 31 март Трибуналът за военни престъпления в бивша Югославия ще произнесе присъдата ви след 13-годишен процес. Какво очаквате?

  • Това изобщо не ме интересува. Аз победих трибунала в Хага. Не остана камък върху камък. Доказах, че всички обвинения срещу мен са лъжа, че са разпитвани погрешни свидетели, че много документи са фалшифицирани. Всеки сериозен юрист на този свят ще признае, че съм победил трибунала в Хага.

  • Значи присъдата не ви интересува, но какво очаквате?

  • Най-вероятно съдиите са получили задача да ме осъдят, но това наистина ми е все едно.

  • От кого съдиите са полули задача?

  • От американците и англичаните.

  • А от германците?

  • Не вярвам Германия да има голямо влияние върху трибунала в Хага.

  • Вие прекарахте близо 12 години в затвор. Не ви ли беше скучно?

  • Не. Много четях и пишех. Заради писането единият от пръстите ми се деформира. Всичко пишех на ръка.

  • Имахте ли контакт със Слободан Милошевич?

  • Ние бяхме заедно до неговата смърт през 2006 г. Цяла година бяхме в един и същ корпус, така че всеки ден прекарвахме много време заедно. Там се сприятелихме.

  • Значи трябваше да попаднете в затвор, за да се сприятелите с Милошевич.

  • Да. В Сърбия никога не сме били приятели. Имахме кратки периоди на сътрудничество и дълги на жестоко противоборство. Но в затвора станахме приятели. Той беше умен и образован човек.

  • Почти толкова умен като вас?

  • Почти. Малкото, което му липсваше, му попречи през 90-те години на миналия век да постигне много по-големи цели.

  • Някои твърдят, че сте били най-любимият опозиционер на Милошевич, когато той беше президент на Югославия.

  • Никога не съм му бил любим опозиционер, макар противниците ми да го твърдят. Истината е, че в едно интервю през 1992 г. на въпрос кой опозиционер цени най-много, Милошевич отговори, че това съм аз, защото не променям от днес за утре политическите си възгледи и защото моята партия не се финансира отвън.

  • Партията ви и сега ли не получава финансова подкрепа? Някои казват, че плащат руснаците.

  • Това не е вярно. Те не ни плащат, а и не вярвам руснаците да финансират която и да било друга партия.

  • Не помолихте ли руския вицепремиер Дмитрий Рогозин за помощ, когато наскоро той ви посети?

  • Не. Законът забранява финансиране на партии от чужбина. Освен това ние искаме да сме максимално независими. Ние сме русофили, защото така го усещаме в сърцата си, но не защото партийната ни централа била зад граница. Тя е тук, в Белград.

  • Някои казват, че сега сте любимия противник на сръбския премиер Александър Вучич.

  • Мисля, че Вучич изпитва най-голям страх от мен. Хвърлете поглед върху сръбската политическа сцена. Има ли по-способен политик от мен? Някой, който да е по-образован, по-интелигентен, по-талантлив и да е по-предан на идеалите си? И който да е готов като мен да се жертва в името на идеологията си? Не вярвам. Ето защо Вучич най-много се страхува от мен. И защото го познавам най-добре.

  • Въпреки това прави впечатление, че почти всеки ден вие критикувате президента Томислав Николич, а Вучич почти не.

  • Критикувам Николич, защото е замесен в много криминални афери и се е сдобил с фалшиви университески дипломи. Това няма нищо общо с политиката, то е мръсотия, гадост и боклук.

  • Не е ли Вучич най-добрия ви ученик?

  • Не. Ако той би бил мой ученик, никога нямаше да обърне идеологията си на 180 градуса, никога не би се съюзил със западните сили. Ако той беше останал на русофилските си позиции, щеше да е най-добрият ми ученик, но не би.

  • Той вярва ли на това, което казва?

  • Не съм сигурен. Той е голям манипулатор и влиза в различни роли. Много е интелигентен, но далеч не толкова, колкото съм аз.

  • В политическата си дейност напоследък вие горите знамена. Кое гори по-лесно – на ЕС или на НАТО?

  • Щом са в ръцете ми, всички горят чудесно.