Ако изборите за Народно събрание бяха днес, за ГЕРБ биха гласували - 24,3%, за БСП - 13,2%, ДПС - 5,7%, РБ - 5,5%, ПФ, НФСБ и ВМРО - 4,5%, АБВ - 2,6%, Атака - 2,5%, и за друга политическа сила - 6,4%. Рейтингът на здравния министър Петър Москов пада с 5%, а на социалния Ивайло Калфин расте със 7 на сто. Спадът в одобрението към Москов идва от отдръпването на избирателите на ГЕРБ.

Това показват резултатите от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”. Изследването е  проведено в цялата страна между 17 и 25 март 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната. Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на Exacta Research Group.

Разлика от 11 на сто дели ГЕРБ от БСП

Разликата между ГЕРБ и БСП е около 11 на сто, ДПС и РБ са с изравнени сили за третото място, а АБВ и "Атака" изглежда, че по-скоро биха присъствали в парламента- ако изборите бяха днес.

И през март ГЕРБ запазва електоралната си тежест и остава първа политическа сила с 24% от гласовете на българските избиратели. Електоратът на ГЕРБ има устойчив социално-демографски профил. Две трети от избирателите на ГЕРБ твърдят, че партията им разширява политическото си влияние. Повечето от избирателите на други партии не виждат промяна в политическото влияние на ГЕРБ, а социалистите твърдят, че влиянието на ГЕРБ се свива.

Миков vs Нинова

Два месеца преди конгреса на БСП има лека мобилизация на електората на тази партия, който възлиза на 13%. Една трета от социалистите са на мнение, че БСП разширява влиянието, а две трети не споделят подобна оценка. В същото време Миколеко се свива подкрепата за лидера на БСП Михаил Миков. През март той е одобряван от 15% от българите, с 2% по-малко от февруари.

Сочената в медиите като основен опонент на Миков Корнелия Нинова стои по-добре от него извън БСП. Тя е одобрявана от 21% от българите. Нинова е по-добре приемана от Михаил Миков сред трудово-активните българи, сред високообразованите респонденти и сред жителите на столицата и на градовете-областни центрове. Двамата имат съизмерима подкрепа сред левия електорат. Добри оценки за всеки един от тях дават по около две трети от социалистите.

Една трета от избирателите на ДПС се колебаят дали да не подкрепят Местан

Заявяващите се като електорат на ДПС в момента възлизат на 5,7%. Вторичният анализ показва, че около една трета от избирателите на ДПС се колебаят дали да не подкрепят новата формация на Лютви Местан. Към момента потенциалът на партията на Лютви Местан остава неясен, а нагласите на хората могат да се тълкуват единствено като пожелателни в бъдеще време.

Няма значими промени в електоралната тежест на РБ и ПФ. РБ запазват електоралната си подкрепа от 5,5%, а ПФ имат 4,5%.

АБВ съхранява шансовете си за участие в нов парламент с резултат от 2,6% от имащите право на глас. 

Ако сега се провеждаха парламентарни избори, за "Атака" биха гласували 2,5% от всички българи.

Картината на електоралните нагласи е застинала и ако може да се говори за очаквана електорална динамика, това се отнася в най-голяма степен до избирателите на ДПС и РБ. Данните показват, че засега по-малки формации извън парламентарния формат не се намесват в надпреварвата за следващ парламент.

Прокуратурата и съдът отново на дъното 

 

През март армията и полицията са одобрявани от по 34% от българите. Негативните оценки за работата и на двете институции остават по-високи дялове от позитивните. През този месец недоверието към армията се редуцира със 7%, а към полицията – с 3%.

Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите на дъното на класацията по обществено доверие (одобрявани са от по 10% от българите). Негативно мнение за работата на съда изказват 70%, а за прокуратурата – 69%.

Парламентът е одобряван от 15% от пълнолетните българи, което е с 2% повече в сравнение с февруари 2016 г. Недоверието обаче продължава да бъда много високо. 71% от българите критикуват работата на парламента, в това число и над половината от избирателите на ГЕРБ. Най-силни са критиките в електората на БСП и на "Атака".

Оказва се, че институцията с най-висок рейтинг е Българската православна църква. При нея одобрението е по-високо от неодобрението (46% : 21%). 46 на сто от българите одобряват както БПЦ, така и патриарх Неофит. 
Църквата и патриархът са най-харесвани от жените, хората на възраст над 60 години, бедните и жителите на малките градове”, сочат данните.

Традиционно армия и БПЦ се конкурират за най-малрко нехаресвани институции. В това изследване на "Екзакта" БПЦ излиза фаворит, макар и без съвсем ясни основания.

30 на сто доверие към кабинета

През март правителството е одобрявано от 30% от българите, което е с 2% повече от февруари, а министър-председателят Бойко Борисов – от 44%. Сред одобряващите работата на премиера се срещат по-често хора на възраст под 60 години. Одобрението към работата на Борисов е по-висок дял от неодобрението сред избирателите на ГЕРБ и на РБ. 

Председателят на парламента Цецка Цачева има одобрение от 27 на сто.

Президентът Росен Плевнелиев е харесван от 31% от българите, а неодобрението му възлиза на 51%. Делът на добрите оценки за Плевнелиев остава без промяна за последния месец, а неодобрението към него намалява с 4%. Над средното е неодобрението към работата му сред избирателите на БСП, на "Атака" и на АБВ, сочат данните на "Екзакта".

Цветан Цветанов е най-одобряваният лидер на парламентарна група с рейтинг от 25%, а непосредствено след него се нарежда лидерът на НФСБ Валери Симеонов с 24% одобрение. За последния месец с 3% намалява неодобрението към Цветан Цветанов, а неодобрението към Валери Симеонов нараства с 3%.

В сравнение с февруари с 4% нараства обществената подкрепа за омбудсмана, отчитат от "Екзакта". Мая Манолова е одобрявана от 31% от българите, а не е харесвана от 44%. 

Калфин със 7% ръст, Москов губи 5%

Лиляна Павлова остава най-одобряваният министър през месец март с рейтинг от 42,4%. Непосредствено след нея е Ивайло Калфин, одобряван от 41,5%. Социалният министър качва най-много одобрение за изминалия месец – 7%. Калфин е одобряван както от леви, така и от десни избиратели. Следват Томислав Дончев с 37,2% одобрение, Вежди Рашидов (35,8%), Красен Кралев (31,3%) и Петър Москов с 27,2%. Подкрепата за здравния министър се свива с 5% през последния месец основно заради отдръпването на избирателите на ГЕРБ. Томислав Дончев и Красен Кралев също като Лиляна Павлова и Ивайло Калфин имат позитивен рейтинг (одобрението към работата им е по-висок дял от неодобрението).

Министри, които качват подкрепа за работата си през изминалия месец са още Десислава Танева, Ивелина Василева и Даниел Митов.

И през март няма значими промени в подредбата на най-одобряваните български политици. 

Лиляна Павлова, Петър Москов, Томислав Дончев и Ивайло Калфин.

Топ 5 на най-одобряваните политици през март

Йорданка Фандъкова (62%)

Бойко Борисов (44%)

Лиляна Павлова (42%)

Ивайло Калфин (42%)

Томислав Дончев (37%)