В междучасието мои студенти обсъждаха, един от тях се изрази, „нерезът-професор“ от НСА. Беше малко неловко, че станах неволен свидетел на дискусията. Те ме въвлякоха в разговора. Разбира се, че за мен подобно рекетиране е върхът на наглостта. 

Спомням си някога, преди много години, в един от университетите, в който преподавах, влезе веднъж разплакана студентка. Попитах я какво се е случило и тя ми каза практически същото. Шокираха ме думите – не главното това, което той искаше да правим. Сега за нас тези неща са по-свободни. Главното е, че той ме принуждава от позициите на силата, на моята зависимост от него, от това, че съм в безизходно положение и затова аз го възприемам като опит за изнасилване, затова съм толкова потресена и сега не знам какво да правя, презирам го и такива неща му наговорих като му отказах, че не си представям как мога да се приближа повече до него. 

Проблемът тогава се реши така – отидох при този професор (пак беше професор, вече е покойник) и му казах, че момичето е много смело, не си оставя магарето в калта и е готово да тръгне на скандал с него, затова да престане на прави свинства. 
Професорът, макар и доста по-възрастен от мен, беше респектиран от бившето ми депутатство и клекна, притесни се доста.

После отишъл и поставил на момичето даже отличен.

Но не само за това разказвам този случай. Повече го правя заради финала на днешния дебат между моите студенти. Едно от момичетата каза буквално следното:

- Нека не разглеждаме този случай изолирано. И да не го свеждаме само в ширещата се сега абсолютно подла трактовка – как не били виновни само преподавателите, защото много студентки сами си го търсели и така си вземали изпитите. 

Този случай звучи конкретно, но той е абсолютна илюстрация на това, което днес правят хората, облечени с власт – от голямата Власт в държавата, през по-малките власти на разпределящите някакви ресурси, длъжности, постове, конкурси, поръчки. И до най-малките власти – като при този професор, когато от някого зависи някой. Толкова нагли станаха хората с власт – голяма, по-малка, най-малка – че мачкат зависещите от тях, изнудват ги, изработват ги, изнасилват ги и го правят не само без никаква милост и пощада, а и с циничното чувство на всесилие и правота – на правото на силния да смачка достойнството на слабия, щом му е паднал в лапите.

Това не може да бъде държава, не може да бъде общество, не може да бъде нищо, освен обречена територия, в която е страшно да си по-слаб и по-уязвим, да си беззащитен и просто зависим! Професорът-нерез, както го нарече колегата, може да бъде уволнен, но с него проблемът остава, защото никой не може да уволни от България похотливата и хищна власт, която само те чака да й паднеш по някакъв начин в лапите и без да й мигне окото те стъпква като фас, смачква те като мравка и злорадства, хили се нагло и самодоволно, като гледа после на какво те е направила…

 

--------------

Текстът е от фейсбук профила на Николай Слатински.