Стоновете на природата и директивите на Европейския съюз го изискват – да се намали най-сетне количеството напълно ненужни найлонови торбички, с които потребителите са свикнали и даже повечето много ги харесват, но вредността им вече не се поставя под съмнение от никого.
Борбата с тях се води вече над 30 години, през което време неведнъж е повтаряно какви щети нанасят – не само за момента, но и за далечното бъдеще, при положение, че се разграждат чак след 500 години. При това евентуално. Отхвърлянето им обаче не е много лесно – твърде много сме свикнали с тях: удобни са, а и нерядко е въпрос на престиж да развяваш опаковката на определена шикозна фирма. Или – „покажи ми торбичката си и ще ти кажа кой си”.
Респективно пренастройването изисква известни усилия, но в никакъв случай не е невъзможно – не само заради съответните разпоредби на ЕС, изискващи до 2025-а торбичките да се сведат до 40 на човек годишно.
В случая може да се каже, че Германия тръгва по българския път, решавайки да въведе такса „торбичка”, но няма да е съвсем точно, тъй като решението не е взето по задължение, а доброволно - от 150 фирми, които покриват 60 процента от пласмента на торбичките (извън супермаркетите, в които те отдавна се заплащат).
Инициативата е на Съюза на германските търговци на дребно, които правят опит да изпреварят наложените от ЕС норми и предсрочно да се подчинят на изискванията за намаляване на товарещата околната среда пластмаса. Дори без да изчакат благословията на федералното министерство на околната среда (което засега намира фирмите-инициаторки недостатъчно на брой), вериги и магазини въведоха от началото на април пари за предлаганите найлонови торбички. И касиерките задължително питат: искате ли я или не?
Не е да няма и браншове-противници на замисъла – Централният съюз на хлебопекарите, например, отказва да се включи, както и аптекарското обединение ABDA. Но от Съюза на търговците на дребно са оптимисти и вярват, че ще се намерят и още последователи на акцията за редукция на торбичките.
В Германия те и сега не са много – 71 на човек годишно (при 198 средно за Европа), но колкото по-малко, толкова по-добре, имайки предвид, че повечето се използват еднократно. Както се оказва – покрай дебатите по новъведението - всъщност клиентите на магазините ни най-малко не настояват непременно да отнесат покупките си в найлонов плик. Алтернативи има поне две – хартиени или платнени торбички за многократна употреба. И протести почти няма, освен единични реплики от типа:
„Как без тях – че то е все едно в ресторанта да ти сервират без прибори”. Или: „Щом човекът купува обувки за 200 евро, как да му поискам пари за торбичката?”
Отделни германски градове един след друг "рапортуват" докъде са стигнали с приложението на инициативата, като резултатите са все положителни. И току-виж бъдат надминати ирландците, които след въвеждането на заплащане за торбичките са успели да сведат потреблението им от 328 на 16 годишно на човек.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни