Владимир Николов изигра последния си мач. Бившият капитан на волейболните национали се сбогува със съотборниците си и с хиляди фенове в столичната зала “Арена Армеец” на бенефис под наслова “Моята игра”.

Заради Владо на мача дойдоха световни величия на волейбола като селекционера на Русия Владимир Алекно, бившия треньор на “лъвовете” Камило Плачи, аса Александър Волков, сърбина и олимпийски шампион Никола Гърбич, българина с италиански паспорт Христо Златанов, холандеца Дик Коой…

Николов бе част от този тим, в който под ръководството на Плачи и Алекно бяха още двама българи - Николай Николов и Теодор Салпаров. Международната селекция спечели с 3:0 (25:23, 25:23, 25:20) срещу националния ни тим, начело с Пламен Константинов.

Те изнесоха шоу пред страхотна публика, сред която бе президентът Георги Първанов, други политици, български спортни знаменитости, хора от шоубизнеса…

Церемонията по откриването на мача ще се помни дълго. Малко след 18 часа Владо Николов се появи в залата и с вълнение и сълзи на очи каза няколко думи пред публиката. Малко след това арената бе огласена от българския химн. И започна мачът.

След края на сблъсъка диагоналът си взе сбогом с всички, играли тази вечер. И с феновете. На игрището слязоха съпругата му Мая и трите им деца. Младият волейболист Спас Байрев получи екипа на Николов с №11. Вълнението отново завладя Владо. Приходите от двубоя отиват за онкологична клиника в Пловдив.

Много от присъствалите не искаха мачът да свърши. Нито пък кариерата на Владимир Николов. Но той остава във волейбола - само че от другата страна. Вече ще прави волейболисти.

Ето какво написа капитанът часове преди бенефиса:

"От сърце преди бенефиса! Нещо от мен

Е, моментът дойде. Отлагах го, вярвах, че мога да се преборя за още някоя и друга година на волейболното игрище. Мечтаех да видя отново "Арена Армеец" пълна по време на световното първенство през 2018-а година, мечтаех пак да поведа отбора, да изживеем отново онези велики октомврийски емоции от миналата есен. 

Уви, с природата не можеш да се бориш, болката след всеки мач се засилва, 25 години на площадката са много. Идва време за Бенефиса!

Благодаря ви, че и днес ще сте тук, че отново ще сме заедно. Така, както беше почти две десетилетия. 

Благодаря на съотборниците ми от националния отбор, на треньора Пламен Константинов. 

Благодаря, че дойдоха моите съиграчи от различните клубни отбори, с които през годините спечелихме не едно и две отличия. 

Благодаря на големия Владимир Алекно, че само седмици, след като изкачи Зенит до европейския връх, е в София, за да ме изведе за последен път на площадката. 

Благодаря на хилядите по трибуните, с които стотици пъти давахме сърце и душа за България. 

Благодаря на всички, защото без вас никога нямаше да стана този Владимир Николов!

Днес не се сбогуваме! Защото с волейбола не можеш да се сбогуваш, той тече във вените ти. 

Днес просто слагам точка на една книга, за да започна нова. 

Още веднъж - благодаря ви, че бяхте главните герои в тази книга.

Ще се видим след малко. Край мрежата, където започва Моята игра. Не, всъщност това ще си остане завинаги Нашата игра!

Ваш Владимир Николов"