Министрите на финансите на 19-те държави от Еврозоната (Еврогрупата) обсъждат на извънредно заседание в Брюксел днес реформите, които правителството на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас е извършило до момента, за да продължи спасителното финансиране за страната му.

Положителна оценка за тях би отключила нов кредитен транш от близо 5 милиарда евро, който би помогнал на Гърция да посрещне поредните плащания по дълга ѝ, чиито падежи са през юни и юли.

Освен това тези реформи, залегнали в споразумение с кредиторите от 13 юли м.г., са условие да започнат преговори за облекчаване на гигантския дълг на южната съседка на България, който превишава почти двойно брутния и вътрешен продук (БВП).

"Комисията смята, че за реформите е направено много", каза на влизане в срещата еврокомисарят по икономиката и финансите Пиер Московиси. "Днес трябва да признаем, че това усилие е направено".

Той каза, че се надява в близко бъдеще кредиторите и Гърция да стигнат до "глобална сделка", която да включва "три блока" - реформи, с които Атина се ангажира, извънреден механизъм, който автоматично ще реже държавните разходи, ако правителството не постига поставените фискални цели и облекчаване на дълга. 

Според прогнозите на Комисията Гърция трябва да се върне към икономически растеж през втората половине на тази година и той да достигне 2,7 на сто догодина след близо седем години рецесия.

"Днес няма да има решение", каза председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, който е министър на финансите на Холандия. "Днес ще имаме първа дискусия за това какво , кога и как".

Той каза, че вероятни решения могат да се очакват от следващото редовно заседание на Еврогрупата насрочено за 24 май.

Крехкото мнозинство от 153 депутите в 300-членния парламент, което Ципрас има, прие днес закони, които увеличават т.нар. данък "солидарност" и въвеждат национална пенсия от 384 евро на месец след 20 години трудов стаж.

Те премахват добавки за бедните пенсионери и преизчисляват пенсиите. Гръцките медии съобщиха, че правителството планира да увеличи данъка върху добавената стойност и да въведе допълнително облагане на горивата, тютюна, нощувките в хотели и достъпа до интернет.

Международните финансови пазари приветстваха законодателството с намаляване на рисковите премии върху доходността на гръцките облигации, но гневни гърци протестираха масово и се биха с полицията в Атина.

Целта на мерките е през 2018 година Гърция да достигне 3,5 на сто от БВП първичен бюджетен излишък, т.е. преди плащането на вноските по дълга. Това е условието на кредиторите от юли 2015 година да преговарят за облекчаване на гръцкия дълг, най-вероятно чрез препрофилиране, гратисни периоди и отложени падежи, но не и чрез номинално намаляване.

Приетите дотук реформи не изчерпват исканията на кредиторите. Те настояват и на "извънреден механизъм", който автоматично ще налага допълнителни икономии, ако правителството не постигне планираните бюджетни резултати. Гръцкият министър на финансите Евклидис Цакалотос писа до колегите си от Еврогрупата, че конституцията на страната му не позволява приемането на такъв механизъм. 

Днес Еврогрупата разглежда два доклада за гръцкия дълг - единия на Международния валутен фонд и другия - на европейските институции. 

През юли м.г. кредиторите и Гърция след драматични преговори избегнаха отпадането ѝ от Еврозоната и сключиха споразумения за трета помощна програма от 86 милиарда евро за дълбоко задлъжнялата страна след първите две от общо 238 милиарда евро.