България е между 11 държави-членки, които протестират в писмо до Европейската комисия срещу проект за поправки в директива, уреждаща режима за изпращане на работници от една държава-членка в друга. Лисабонският договор позволява национални парламенти да вдигат "жълт картон" срещу проектозаконодателство, с което не са съгласни.

Промените, предложени под натиска на богати западни страни от ЕС като Германия и Франция, цели да уеднакви изискванията за заплащането и осигуряването на командированите работници с тези в приемащата ги държава. Те отговарят на оплаквания на синдикатите в тези страни от т.нар. "социален дъмпинг", осъществяван от източноевропейски фирми, осигуряващи работна сила при по-ниско заплащане и социални права и придобивки.

Източно и централноевропейските страни, водени от Полша, обаче смятат, че налагането на униформени социални условия противоречи на принципите на единния пазар, включително на свободното движение на работна сила и на конкуренцията.

Работният час струва средно 40 евро в Дания, 39 евро в Белгия, но 8,40 евро в Полша, 4,60 евро в Румъния и 3,80 евро в България по данни на Евростат.

Договорът от Лисабон включва т.нар. контролен механизъм за субсидиарност, според който Комсията е задължена да преразгледа законодателно предложение, ако парламентите на една трета от държавите-членки поискат това. Субсидиарността е един от основополагащите принципи на ЕС. Той означава, че Съюзът законодателства само за това, с което отделните му членки не могат да се справят.

В механизма всеки национален парламент има по 2 гласа, т.е. общо 56 гласа. Където парламентите са двукамарни, всяка камара има по един глас.

Говорител на Комисията каза днес, че тя ще разгледа писмото на 11-те страни, но и че няма краен срок, в който да се произнесе  по него. 

ЕС има 7 на сто от населението на света, 19 на сто от световния БВП, но близо 50 на сто от световните социални разходи. Това прави Европа най-привлекателното място за живеене, но ѝ създава хронични проблеми с конкурентоспособността.