Наш кореспондент

Атина - Гробът на древногръцкия философ Аристотел се намира в родното му място – античното селище Стагира на Халкидическия полуостров. След продължилите над 20 години разкопки и изследвания в региона археолозите са почти категорични, че откритият през 1996 г. надгробен паметник принадлежи на един от най-изтъкнатите представители на древната философска мисъл.

Паметникът представлява сводеста сграда и олтар с мраморен под от елинистическата епоха. Там съгражданите на Аристотел го почитали като герой, спасител, законодател и втори основател на града, тъй като благодарение на неговото посредничество македонският владетел Филип II възстановил през 340 г. пр.н.е. разрушения от неговата войска девет години по-рано Стагира.

„Не разполагаме с доказателства, но имаме много категорични индикации, които затвърждават убеждението ни: мястото, на което е изградена куполната постройка – в града и близо до Агората с панорамна гледка към всички посоки; времето на изграждането – началото на елинистическата епоха; формата на постройката, която не е съвместима с използването ѝ за други цели; публичният ѝ характер и бързото ѝ изграждане с качествен, но разнообразен и използван повторно строителен материал; наличието на олтар върху под с форма на правоъгълник. Всички тези факти водят към извода, че сводестата постройка е гробницата – паметник на Аристотел”, посочва археологът – изследовател на древния град Стагира Костас Сисманидис пред гръцкото издание „Катимерини”.

Гробницата била открита между галерия от 5-и в. и древния храм на Зевс Сотир (Спасител) и Атина Сотира от 6-и в.пр.н.е., между античния град и града от класическата епоха на полуостров „Лиотопи”. Сводестият покрив с височина от около 10 метра, формата и наличието на правоъгълен мраморен под с празна повърхност– олтар с размери 1,30 на 1,70 м. занимавали изследователите в продължение на 20 години, тъй като гробницата била обградена от четириъгълна кула от византийската епоха.

Археолозите са категорични, че византийците са разрушили постройката и са нарушили напълно археологическите пластове. Въпреки това обаче е запазена полукръглата стена на гробницата на височина от около 2 м. Постройката е била покрита с керемиди, изработени от царска работилница – факт, който доказва публичния ѝ характер. Повдигнат и широк, постлан с камъни път водел до входа на гробницата, където посетителите поднасяли своите дарове и отдавали почести.

Откритите в района артефакти, керамичните изделия и над 50 монети поставят гробницата и олтара в епоха, близка до тази на Александър Македонски. Отговор за самоличността на покойника дават писмени източници, най-важните от които са ръкопис № 257 от Библиотека Марчана и една арабска биография на Аристотел.

Според написаното в тях, след смъртта на философа в Халкида през 322 г. пр.н.е., жителите на Стагира пренесли праха му в бронзова урна, която заровили в голяма надземна гробница в града си. До нея те поставили и олтар. От този момент на мястото, което нарекли „Аристотелион”, заседавали членовете на съвета на града (буле). В чест на философа били организирани годишни празници и игри, носещи също неговото име – „Аристотелия”.

Докладът на Костас Сисманидис бе представен днес на международната конференция „Аристотел 2400 години”, която се организира от Интердисциплинарния център за Аристотелови изследвания в Аристотеловия университет в Солун от 23 до 28 май. По повод навършването на 2400 от рождението му световната асамблея на UNESCO обяви 2016 за година на Аристотел.

Водещи изследователи на делото на философа ще представят докладите си както в университета, носещ неговото име, така и в Древна Стагира и Древна Миеза, където е преподавал на Александър Македонски.