Article_top

Людмил Станев

Здравейте, пиша ви от трета стая. Отново съм тук, явно литият  ми е малко. Този път ме прибраха за долекуване. Сигурно някакви европейски пари им се дават на човеколегло. Това понятие малко антично ми се струва, е може да е човекоден. Все същото. Нещо като кентавър, до кръста е човек, а оттам нататък е ден. Аз не мога да си представя какво тяло има денят. С кентавъра е по-лесно - кон. Кон бе, а предницата е на мъж. Нашият учител по военно обучение правилно обясни кентавъра и съм го запомнил завинаги. Той каза  „Запомнете тъпаци. Какво е кентавърът: Отпред е кон, а тялото е на животно“. Е, как да не го запомниш. Тоя полковник се казваше Гатьо Гатев. Ама беше мъдър като някакъв Аристотел. Те тия учители по военно бяха особена порода. Изключително тъпи. Даже бих казал естествено тъпи. По тази причина бяха с абсурдно абстрактно мислене и много неща от тях научих. Но чак сега тука от психиатрията си давам сметка колко са обогатили бедния ми свят, доминиран от геометрията на Евклид. Примерно гениалният анализ на „Герника“ на Пикасо беше „Падна бомба в кравефермата“.

Е, стига с тоя учител, оставям го на Камен от втора стая да го превъплъщава. Но защо ме прибраха този път. Нито беля съм направил, нито световно откритие. Изразих само едно чисто човешко възмущение, породено от телевизора. Как стана ли? От екрана един дебел човек с костюм каза, че всички вече сме по-добре, ама още не сме го съзнавали. И трак.  Това е една подла теория на Юнг за колективното несъзнавано или нещо такова. Ловка измама без изход.

Добре де, ние сме добре, но не го съзнаваме. С две думи – в анамнезата ми пише, че: Не виждам това, което чувам, нещо повече – и не чувам това, което виждам. Не знаех, че това е нозологична единица. И какво толкова е станало. Не виждам наоколо това, за което говорят и пишат по медиите. От друга страна това, което виждам в живия живот (уф, че клише – сякаш има мъртъв живот), не чувам да се съобщава. Нито дума. Преди бяхме просяци, но сега сме вече просяци край магистрали. Това последното май е политически некоректно. Майната му, то самото ни живеене в тази кочина е крайно политически некоректно.

Вчера успях да свия от кабинета на завеждащия един учебник. Изумително нещо намерих там. Когато четох за диференциална диагноза на аутизъм, попаднах на следния брилянтен стих:

                        „Абсолютна самотност

                        и стремеж към неизменност“

Е, може би това осветли жалкия ми животец до този момент. Моята диагноза вече  е мисия. Спирам засега, защото вече гасят лампите, но съм спокоен – това изречение ще свети на стената със своята пламтяща мощ. И никакви „Мене текел фарес“. Това последното свети над четвърто легло. Ще проверим тази работа. Лека нощ. Ако е сгрешено, последното може би е лекар с нож.

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.

 
"Кентавърът е отпред кон, а тялото е на животно"

Здравейте, пиша ви от трета стая. Отново съм тук, явно литият  ми е малко. Този път ме прибраха за долекуване. Сигурно някакви европейски пари им се дават на човеколегло. Това понятие малко антично ми се струва, е може да е човекоден. Все същото. Нещо като кентавър, до кръста е човек, а оттам нататък е ден. Аз не мога да си представя какво тяло има денят. С кентавъра е по-лесно - кон. Кон бе, а предницата е на мъж. Нашият учител по военно обучение правилно обясни кентавъра и съм го запомнил завинаги. Той каза  „Запомнете тъпаци. Какво е кентавърът: Отпред е кон, а тялото е на животно“. Е, как да не го запомниш. Тоя полковник се казваше Гатьо Гатев. Ама беше мъдър като някакъв Аристотел. Те тия учители по военно бяха особена порода. Изключително тъпи. Даже бих казал естествено тъпи. По тази причина бяха с абсурдно абстрактно мислене и много неща от тях научих. Но чак сега тука от психиатрията си давам сметка колко са обогатили бедния ми свят, доминиран от геометрията на Евклид. Примерно гениалният анализ на „Герника“ на Пикасо беше „Падна бомба в кравефермата“.

Е, стига с тоя учител, оставям го на Камен от втора стая да го превъплъщава. Но защо ме прибраха този път. Нито беля съм направил, нито световно откритие. Изразих само едно чисто човешко възмущение, породено от телевизора. Как стана ли? От екрана един дебел човек с костюм каза, че всички вече сме по-добре, ама още не сме го съзнавали. И трак.  Това е една подла теория на Юнг за колективното несъзнавано или нещо такова. Ловка измама без изход.

Добре де, ние сме добре, но не го съзнаваме. С две думи – в анамнезата ми пише, че: Не виждам това, което чувам, нещо повече – и не чувам това, което виждам. Не знаех, че това е нозологична единица. И какво толкова е станало. Не виждам наоколо това, за което говорят и пишат по медиите. От друга страна това, което виждам в живия живот (уф, че клише – сякаш има мъртъв живот), не чувам да се съобщава. Нито дума. Преди бяхме просяци, но сега сме вече просяци край магистрали. Това последното май е политически некоректно. Майната му, то самото ни живеене в тази кочина е крайно политически некоректно.

Вчера успях да свия от кабинета на завеждащия един учебник. Изумително нещо намерих там. Когато четох за диференциална диагноза на аутизъм, попаднах на следния брилянтен стих:

                        „Абсолютна самотност

                        и стремеж към неизменност“

Е, може би това осветли жалкия ми животец до този момент. Моята диагноза вече  е мисия. Спирам засега, защото вече гасят лампите, но съм спокоен – това изречение ще свети на стената със своята пламтяща мощ. И никакви „Мене текел фарес“. Това последното свети над четвърто легло. Ще проверим тази работа. Лека нощ. Ако е сгрешено, последното може би е лекар с нож.

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

рендето

Аз го осъзнавам. Пиша ви от 24 стая на СПА хотела в Шипково.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?