Европейската комисия се приближи днес до правото на отлагателно вето върху бъдещите газови междуправителствени споразумения между държавите от ЕС и трети страни. Министрите на енергетиката на 28-те на среща в Люксембург се съгласиха да я упълномощят да проверява проектодоговорите за съответствие с правилата на единния пазар и на енергетиката в ЕС. Предстои думата си да каже и Европейският парламент.

Днешното решение изменя съществуващото досега, според което Комисията може да има достъп да междуправителствените споразумения в енергетиката на държавите-членки, след като са сключени, но не и превантивен контрол върху тях. Комсията предложи въвеждането му, след като седем страни, включително България, се оказаха в нарушение на европейското право с двустранните си споразумения с Русия за вече отменения проект "Южен поток". Предварителните проверки са част от значително по-широкия проект за енергиен съюз в рамките на ЕС.

С властта, която държавите-членки се съгласиха днес да дадат на Комисията и ако получи благословията на евродепутатите, тя ще получи правото да забавя подписването на междуправителствени договори за доставка и складиране на газ и за изграждане на съответната инфраструктур и да предупреждава правителствата за несъответствия с европейското законодателство и евентуални последствия, ако те останат.

С това Комисията формално няма да нарушава суверенното право на държавите да сключват енергийни споразумения и да определят енергийната си политика. На практика обаче тя ще постави граници на упражняването му със заплахата от тежки финансови санкции при нарушаване на правилата на единния енергиен пазар.

Европейският парламент е започнал да разглежда проекта през април и се очаква да гласува по него през октомври. Докладчик е полякът Здислав Краснодебски от групата на Европейските консерватори и реформисти.

Механизмът за прозрачност на междуправителствените споразумениея в енергетиката ще изисква предварително информиране само за тези от тях, които са свързани с доставките на газ. За останалите страните ще са също длъжни да информират Комисията, но след подписването и преди ратификацията им.

Държавите-членки ще трябва възможно най-рано да предупреждават писмено Комисията за намерението си да сключат ново междуправителствено газово споразумение или да изменят старо и да я държат в течение за всички развития в преговорите. Това не се отнася за търговските споразумения между компании. Информацията се предоставя на интернет платформа на Комисията.

Проектът предвижда тя да може да консултира държавата-членка по време на преговорите, държавата сама да поиска такава помощ, дори Комисията да участва в преговорите като наблюдател и съветник.

В случай на съмнение за несъответствие на договаряното споразумение с енергийните правила на вътрешния пазар на ЕС и с неговото законодателство за защита на конкуренцията, Комисията трябва да съобщи това на държавата-членка в срок от шест седмици, след като е била уведомена. Ако не го направи, това значи, че няма съмнения. В случай че има такива, тя трябва да се обоснове пред държавата-членка до 12 седмици след нотификацията.

Държавата не може да подписва споразумението, ако Комисията е я уведомила, че има съмнения. Тя ще е длъжна да изчака тяхната мотивировка, а след като я получи, да я вземе в максимална степен под внимание.

В уведомленията си до Комисията държавите ще могат да посочват информацията, която смятат за конфиденциална от търговска или друга гледна точка, така че тя да не бъде споделяна с другите държави от ЕС. Комисията ще изпраща до тях достъпната информация в специална сигурна директория. Молбите за конфиденциалност на информацията не бива да ограничават достъпа на Комисията до нея. Тя обаче трябва да гарантира нейното опазване.