- Госпожо Йотова, първите и вероятно неточни социологически данни показват, че Обединеното кралство остава в Европейския съюз. Какво трябва да направи сега Европа, независимо от окончателния резултат, който се очаква да узнаем по-късно в петък?

- Какъвто и да е резултатът, трябва да чуем всички тези хора, които днес (четвъртък - б.а.) ще гласуват за Brexit (излизане на Британия от ЕС - б.а.). Много съм далече от мисълта, че всички те са последователи на Найджъл Фараж и че са ксенофоби и популисти. Напротив, много разумни доводи имаше в цялата кампания защо не върви ЕС. Каквото и да се случи тази нощ и какъвто и да е резултатът, ако искаме да има Европейски съюз, трябва да има реформи. Мразя я тази дума вече, но трябва да има сериозни промени в начина, по който функционират институциите и в приоритетите на политиките, които се водят тук с абсолютно ясно съзнание, че трябва да се даде повече възможност за национални политики и по-малко регулации. 

- Някои питат може ли ЕС да продължи със същата Комисия.

- Ако загуби този референдум, това няма да бъде само наказание за Камерън, въпреки неговия авантюризъм, когато реши заради едни избори да го има този референдум, това ще бъде диагноза за работата и на тази Европейска комисия и за предишните десет години на Барозу. Барозу е този който доведе Фараж и (Марин) Льо Пен (лидери на еврофобските партии във Великобритания и Франция - б.а.) 

Вашата политическа група (Социалисти и демократи) обаче подкрепя Юнкер ...

- Да, ние гласувахме за Юнкер, гласувахме, създавайки санитарния кордон към националистите,  към откровените фашисти. И въпреки това смятаме, че има много какво още да се иска от тази Комисия. Да, слаби са комисарите, но ние искаме и подредба на приоритетите. Политиката на финансовите ограничения, която доведе Европа до тази тежка криза и която беше сбърканата политика на Комисията и на банките, сега е време да бъде поправена. Скептична съм относно развитието на плана Юнкер. Смятам, че има една много голяма опасност и трябва много остро да бъде предупредена Комисията за това. Има желание в следващия финансов период да се увеличат т. нар. инвестиционни планове в Европа за сметка на политиката на сближаване. Това означава Европа на две скорости, това означава,  че се мисли наистина да се отдели Еврозоната от останалите и да се образуват център и периферия. Ако това се предотврати, смятам, че ще спечелим много  повече като Европейски съюз.

- Седемдесет на сто от българите смятат, че този референдум не ги засяга. Какво ще им кажете?

- Така е. Не са виновни хората. Много слабо бяха информирани за значението на референдума. В България той се възприема черно-бяло, т.е. дали Великобритания ще остане, или няма да остане. Много малко българи се интересуват точно от съдбата на Великобритания. В България не беше проведена абсолюттно никаква информационна кампания за плюсовете и минусите от този референдум. 

- Какво според Вас трябва да знаят българите за това как ги засяга евтуалният Brexit или не?

- Голяма част от въпросите, които поставиха британците преди този референдум и които доведоха в крайна сметка до неговото провеждане, са въпроси, които задават и българските граждани. След този референдум трябва да се каже какво в крайна сметка ще се промени, за да отпаднат въпросите - и на българските, и на британските граждани. Има ли обаче хора, които могат да го направят? Аз смятам, че в този състав на Комисията те са твърде малко. Съжалявам, че звуча песимистично.

- Кажете поне един такъв британско-български въпрос.

- Какво правим с миграцията? Три години търкаляме този въпрос,  без конкретни резултати. Какво правим със социалната политика на Европа? Не може Европа да се бърка във всички икономически и финансови закони, да ги предопределя с дефицитите на държавите-членки, а когато стане въпрос за социални гаранции, да каже: А, не, не, това са си ваши национални политики. Така не може.

***

- Госпожо Габриел, какво трябва да направи Европа след референдума независимо от резултата му?

- Европа със сигурност трябва да чуе и двата лагера. От една страна това са тези, които са за оставане на Обединеното кралство в ЕС и изпращат сигнал за силна Европа, което дава допълнителен стимул - много ясно изпълнение на компромиса (между Великобритания и 27-те други държави-членки, постигнат през февруари - б.а.) и оттам нататък - работа на европейските институции по основните въпроси. Но какъвто и да е резултатът, лагерът на тези, които бяха за излизането от ЕС, трябва да бъде чут. Европа трябва да комуникира по-добре работата си, да бъде още по-видима в това, което прави всеки ден за гражданите си, те трябва да го усетят. От една страна трябва да има много ясна отговорност на институциите, държавите-членки да престанат да обвиняват да всеки неуспех Брюксел. От друга страна трябва да има ясна роля на Европейския парламент в този процес и ясна посока към парламентаризация в Европа. Важни са и мнението на националните парламенти, и на Европейския парламент. За мене най-важно е да се говори не за "повече Европа", а за една "по-добра" по-smart (интелигентна - б.а. ) Европа.

- Юбер Ведрин, бивш френски външен министър, предупреди, че след референдума политиците трябва да дадат на хората малко почивка и да престанат да им говорят за "повече Европа". Доколкото разбирам, вие споделяте неговото мнение. 

- Точно това казах. В този момент "повече Европа" не е толкова актуално, колкото беше преди няколко години. Хората искат по-добра Европа - онази Европа, която може да им осигури работни места и сигурност. Говорим за единен пазар, но хората искат да го видят като резултат за трудовата заетост. Говорим за миграция и стабилност, но хората искат да усетят сигурност във всекидневието си.

- Този референдум ще подтикне ли Европа към двете скорости, за които толкова често се говори?

- Това е големият въпрос. Отговорът му зависи и от резултата на референдума. Евентуално излизане на Обединеното кралство доближава до тази Европа на няколко скорости. Ако в този момент се концентрираме върху това само страните от Еврозоната да бъдат двигателят, това поставя в неизгодна позиция много страни, включително и България. Затова е важно да не останем само с формулировката "по-тесен съюз". Там, където има желание, да се върви напред, то и сега съществувак като механизъм - чрез т.нар. засилено сътрудничество, ако няколко държави решат, че искат да се движат по-бързо от другите в определена посока, те могат да го направят.  Това трябва да става по ясен и прозрачен начин, а не да остават хората с усещането, че това решение е съвсем далече от тях - само вследствие на решенията на Европейската комисия или на едва или две държави-членки.

- Какво трябва да направи България в тази ситуация?

- България много ясно заявява позицията си още от самото начало. Ние приемаме компромиса (с Великобритания - б.а.) такъв, какъвто беше договорен. Не приемаме допълнителни условия. За нас е важно да продължаваме да искаме спазване на четирите основни свободи (за движение на хора, стоки, услуги и капитали - б.а.), ясни стъпки към завършване на единния пазар, защото там има икономическа полза за всяка от страните, да продължаваме да работим за енергийната диверсификация. За нас това са важните теми. България трябва да продължава да си поставя на дневен ред. Много дълго време се концентрирахме върху британския референдум. Важво е той да не забави разглеждането на други важни теми, които всеки ден вълнуват гражданите - от миграцията до енергетиката и от работните места до дигиталния пазар. 

- Какво трябва да направи България, за да не остане в периферната Европа, която я няма де юре, но съществува де факто?

-  Аз не мисля, че България е в периферията. Напротив. И географското ни положение на фона на новите предизвикателства не ни поставя в никакъв случай в периферията. За мене България трябва да продължи да прави политиката, която има досега - солидарност в трудните моменти за ЕС. Виждате, че страната ни, за разлика от други, се държи много различно - и към поемане на ангажименти и по охрана на граници, и с много голяма яснота, включително и по британския референдум. Според мене, това е, което трябва да продължим да правим, защото в дългосрочен план то носи позитив. Защото България е видяна като стабилен и доверен партньор. Това не се случва за година, или две. Това става с дългосрочна политика.

- Трябва ли да се стараем да влезем в Еврозоната, колкото може по-бързо?

- Имаме официална позиция на правителството. Аз не бих се различила от нея. Това е процес. Когато дойде необходимият момент, с изпълнение на всички критерии, то ще стане. Мисля, че на този етап, на фона на всичко случващо се с миграцията, на фона на важността, свързана с конкуретноспособността, икономическото преодоляване на кризата и на фона на всичко свързано с енергетиката за България тези теми са наистина приоритетни.