Протестът и контрапротестът при пристигането на т. нар. “Нощни вълци” в София, ми се сториха рехави. Това е добър знак. Повечето хора не са изгубили ума си, били са на работа са и са игнорирали тази очевидна провокация.

Мисля, че казионната моторизирана бригада, която си остава такава и на американски мотори, получи незаслужено внимание от българските медии и неправителствени организации. Властите правилно не им попречиха да влязат в България, но пропуснаха да ги унижат, което т.нар. “вълци” заслужават.

Българската администрация можеше например да им наложи маршрут и им откаже достъп до национални светини като Шипка и храма “Свети Александър Невски”. Те са израз на историческите връзки между България и Русия, а не между някои българи и някои привърженици на руския президент Владимир Путин.

Паметниците на общата ни история с Русия не бива да се използват за пропаганда на един режим, който е отрицание на Европа. Четвъртвековен грях на самообявилото се дясно у нас, било то автентично или вторично, е че не се интересува от националното и го оставя в ръцете на петата колона.

Затова, вместо заслужено да влязат в България като варвари, получили милостта на европейската виза, т.нар. “вълци” се опитаха да покажат на света триумфално влизане в някогашната “задунайская губерния” като Трети украински фронт, докато малка част от населението ги посрещна със “здравствуйте, братушки”.

Толкова може властта, толкова прави. Нивото е фолклорно, но може да бъде и по-лошо – например с Корнелия Нинова начело. Така че – споко. Все още сме в полето на по-малкото зло.

П. П. Мисля, че се нуждаем от дебат за ролята на Българската православна църква. Какво прави тя освен водосвети на всеки, който си плати?