През последните 25 години преживях няколко скандала около опитите на политици да оказват натиск върху обществените електронни медии – и всички тези скандали завършиха доста опозоряващо за въпросните политици. Министър да вдигне телефона или да отправи дори само завоалирани заплахи срещу журналисти или предаване – това в Германия граничи с политическо самоубийство.

Изпълняват обществена поръчка

Системата на обществено-правните електронни медии в тогавашната Западна Германия възниква непосредствено след Втората световна война, като основите ѝ са положени от окупационните сили на САЩ и Великобритания. Тогава всички са наясно, че по никакъв начин не бива да се възпроизвежда онази централизирана структура, от която се беше възползвал Хитлер за тотален контрол над държавното радио и за чистопробно промиване на мозъците. Тази изходна идея, разбира се, се развива в продължение на десетилетия, но сърцевината си остава същата: обществените медии имат поръчката да осведомяват и помагат за формиране на общественото мнение, а политическата власт няма право да ги манипулира, да упражнява натиск върху тях или да прокарва чрез тях собствените си приоритети.

И ДРУГИТЕ МИСЛЯТ ТАКА, САМО НЕ ГО КАЗВАТ ПУБЛИЧНО

Пак според оригиналния замисъл, тези медии са силно децентрализирани. Почти всички германски провинции имат собствена обществена телевизия и собствени радиопрограми: в Германия излъчват 22 обществени телевизии и 67 обществени радиа, плюс съответните онлайн-платформи. За тях работят 25 хиляди души. Номиналната Първа програма на обществената телевизия ARD всъщност е съвместен продукт на регионалните телевизии, които, заедно с радиата, са обединени в Работното сдружение на обществените електронни медии – точно това означава съкращението ARD. Тези медии се финансират от радиотелевизионни такси, които задължително заплаща всяко домакинство – в момента те са малко над 17 евро месечно. От тези такси се формира и бюджетът на обществено-правните медии в Германия, който възлиза на доста респектиращата сума от 8 милиарда 324 милиона евро годишно. В допълнение, тези медии имат право – макар и с известни ограничения – да набират приходи и от реклама.

Балансиран контрол

Обществено-правните електронни медии се ръководят от Медийни управителни съвети, които избират генералните директори, и от административни съвети, които се грижат за финансово-техническата част. Тези съвети се сформират по съответни квоти и в тях влизат представители на политическите партии, на вероизповеданията, на синдикатите и на различни обществено релевантни групи.

 

КОЙ СЪМ АЗ, ТА ДА СИ ВЪОБРАЗЯВАМ, ЧЕ СЪМ СВОБОДЕН ЖУРНАЛИСТ В СВОБОДНА ОБЩЕСТВЕНА МЕДИЯ

 

Да, политиката взима участие в управлението на медиите, но балансът в споменатите съвети е такъв, че думата на политиците тежи точно толкова, колкото и думата на останалите. И тъкмо това гарантира свободата на обществено-правните електронни медии. Нещо повече дори: недопустими са не само натиск или каквито и да било указания от страна на политическата власт - дори вътре в самата телевизия или радио не е възможно генералният директор или главният редактор да задават определена политическа линия или да налагат волята си над журналистическата съвест и разбирания на редакторите. Знам го от личен опит.

...

Александър Андреев ръководи българската редакция на "Дойче веле".