Дълго време руснаците смятаха, че главното постижение на Путин е подобряването на жизненото равнище. Резултатите от проучване на центъра "Левада" показват, че сега три пъти по-малко хора са уверени в това. Повечето граждани са склонни да вярват, че ниските заплати и пенсии, както и размахът на корупцията се вписват в графата на основните неуспехи на руския президент. На първо място в списъка на достиженията на Путин се нарежда повишаването на отбранителната способност на армията. На второ място в тази класация се нарежда укрепването на международните позиции на Русия, изпреварвайки икономическото развитие на страната. Излиза, че през последните години в общественото съзнание Путин се превърна от "президент на задоволения живот" в "президент на силната армия", принудил света да го уважава. Очевидно тази смяна на имиджа на Путин устройва много руснаци. Съдейки по високия рейтинг на президента, политиката в стил "пушки вместо масло" се радва на одобрение в съвременна Русия.

Путин не стана руският Рузвелт

На Путин не му се удаде да стане руският Рузвелт, съумял да победи кризата. Днес го сервират на обществото като ръководителят, който възроди армията и международния авторитет на страната. Подобно позициониране е характерно за диктатори, които се заиграват с уязвеното от неуспехите национално самолюбие на гражданите. Пропагандата се опитва да принуди хората да забравят икономическите трудности, прославяйки всячески силовите външнополитически действия. Неслучайно руснаците поставят начело в списъка на успешните действия на руския президент военната операция в Сирия и анексията на Крим. Всичко това напомня на политиката на съветското ръководство, което заглушаваше растящите икономически проблеми с пропагандата за успехите на СССР "в борбата срещу световния империализъм". Но в епохата на Брежнев тази пропаганда стана неефикасна, защото с красиви телевизионни митове не можеш да си напълниш хладилника.

Нерушим съюз между патриоти и безразлични

Известният социолог и анализатор Леонтий Бизов описва три основни типа на идейно-политическа ориентация на руснаците: национал-консерватори (патриоти), либерали и леви. Въпреки това най-многочислената група, според неговите изследвания, е тази на хората, които са напълно индиферетни към политиката. След анкесията на Крим и началото на конфронтацията със Запада, патриотите станаха "твърдият" електорат на Путин. Според тях именно възраждането на армията оправдава икономическите трудности. Именно те се готови да се примирят с определени икономически загуби в името на продължаването на руската експазия в Украйна.

Тоталната Путинова пропаганда позволява на патриотите да поведат след себе си и безразличните. И този нерушим съюз между патриоти и индиферетни е основата на Путиновото болшинство. Либералният електорат си остава в повечето случаи опозиционен. А руснаците, споделящи левите ценности, не могат да бъдат удовлетворени от социално-икономическата политика на днешната власт. Очевидно много политически безразлични граждани се опитват в анкетите да демонстрират своята лоялност и патриотизъм, за да се впишат в господстващата сред обществото идеология. През последната година обаче броят на тези, които и при тези обстоятелства се решават да изразят безразличието си към Путин, нарасна почти двойно.

По всичко личи, че влиянието на патриотите над безразличните постепенно отслабва. Техният блок може да се разпадне под въздействието на растящите икономически трудности. И това е най-голямата заплаха за стабилността на Путиновия режим. Не е изключен и друг вариант на развитие на събитията. Под влияние на масираната военно-патриотична пропаганда през последните години расте и популярността на армията и специалните служби. Това са единствените институции, освен президента и църквата, които се ползват с доверието на повече от половината руснаци. С помощта на контролираните от тях медии, те могат всеки момент да засилят пропагандния натиск сред населението и да промият мозъците на аполитичните граждани. По този начин пропутиновото болшинство може да бъде запазено.

Тройният съюз между президента, силовата олигархия и църквата е и най-влиятелният сред останалите политически институции (Държавната дума, партиите, правителството и т.н.) И ако му се удаде и в бъдеще да контролира обществото, сегашният авторитарен режим може да продължи да съществува дори и след Путин.

Препечатваме анализа от Дойче веле.