Той говори, хвърля се в хватки и изрича лъжи, като че ли не иска да стане президент на една велика република, а лидер на омерзени и търсещи мъст последователи.

Доналд Тръмп се нагажда към света според настроенията си, през последните седмици стигна до необуздани клевети.

Републиканците свалиха юздите от едно чудовище и вече не са в състояние да го обуздаят.

Европейците са стъписани и нямат отговор на въпроса кой в бъдеще ще поеме лидерската роля в Америка, ако не реши самата Америка. Но този незаменим и невероятен приятел следва собствените си исторически програми и почти не дава ухо на европейските призиви.

Конфликти, назрявали през десетилетията

Може ли все още да се осланяме на исторически традиции, нрави и обичаи, договори и обещания? Дали тази раздирана от противоречия страна все още е Америка, която преди седем десетилетия спаси Стария свят и създаде един либерален световен ред сред страдания и жертви?

Тази Америка, която разположи войници на Стария континент като заложници на съюзническа вярност, за да защити Европа от Съветите като от демони?

Европа, през 1945 г. потънала в разруха, неочаквано бе дарена с щастливи десетилетия на напредък, възход и мир. Съветската власт беше държана на разстояние с меката сила на демокрацията, но и с готовността от ядрено възпиране и конвенционална защита.

Предизборната битка в Америка извади на показ пукнатини и конфликти, назрявали в продължение на десетилетия – глобализация, дигитализация, дезориентация, които сега имат отражение не само в Америка, а неизбежно и в световен мащаб.

“Тръмпизмът” ще остави дълбоки следи

Ако не се случи нещо неочаквано и не се появи ято черни лебеди, Тръмп ще загуби. Но неговите объркани и объркващи проповеди дълго ще отекват, ще разединяват нацията и ще отслабват Америка. Ще останат омразата и враждите, които ще наранят не само страната духовно и политически, а и ще се намерят последователи по целия свят.

Дори да намаляват шансовете за успех на Тръмп и вратите на Овалният кабинет да останат затворени пред него, той стигна твърде далеч. Този човек, който започна битката за президент като аутсайдер, осмиван като неприемлива фигура, един строителен магнат от Ню Йорк с поредица от фалити и собственик на казина.

Неговата тайна беше и остава в подкрепата на онези сили, които го издигнаха от мрака на съмнителни гешефти до положение да е на крачка от върха на най-мощната държава в света. Ако самият той не беше най-големия си противник, вероятно би могъл да стигне върха на кариерата си – Доналд, най-великият, да влезе в Овалния офис.

Каквото и да стане ясно в ранни зори на 9 ноември (оповестяване на резултата от президентските избори на 8 ноември – б. р.), “Тръмпизмът”, както американците наричат шоуто на ужасите на Доналд Тръмп, ще остави дълбоки следи: колебания, отчуждение дори сред приятели, съюзници на последната суперсила.

Американската криза е криза на демокрацията в света

Дори, както се очаква, Хилъри Клинтън да спечели мнозинство, тя ще има за задача да помири една раздирана страна. Тя ще трябва да е лечителка и помирителка. И двете неща досега не са били нейната сила.

В бременните с конфликти отношения с Русия и Китай тя ще играе ролята на ястреб, а на европейците ще им се завие свят от съзерцаване. Накрая и преди всичко в световен мащаб ще възникне въпросът не е ли повалена американската демокрация от нелечима болест, най-вероятно заразна, за която няма лек и противоотрова.

Американската криза е криза на демокрацията в цял свят, макар и с различни имена: Орбан, Льо Пен, Ердоган, както и да се наричат враговете на отвореното общество. Brexit е предвестник на онова, което може да се зароди: саморазрушителен акт точно в родината на парламентарната демокрация, подхранван от полуистини, демагогия и носталгия по едно изгубено време.

От Москва до Пекин връх ще вземе злорадството. По двете крайбрежия на САЩ, от Атлантика до Пацифика, драмата на американското саморазрушение ще остави след себе си ридание и скърцане със зъби, процеси на разпад и дезориентация.

Без САЩ световен ред е невъзможен

Това, което днес е нищо повече от предугаждане за идващо бедствие, утре може да се окаже неуправляемост, кризи и войни. Със САЩ световният ред е труден и крайно раним. Без САЩ като пазител на глобалния диалог е невъзможно.

Новият световен ред не е кухо понятие. Може да се види и от държавния печат на Съединените щати - 1776 г.

Да бъдеш маяк на народите, това е гордото и по принцип безгранично обещание на американците към самите себе си и останалата част на света.

И все пак никога светът не е бил толкова объркан, както днес, американската лидерска роля толкова незаменима. И никога не е било толкова неясно какво ще стане със самата нея и всичко останало.

Анализът на професора по история Михаел Щюрмер е публикуван във «ВелтN24», дъщерна медийна групировка на «Аксел Шпрингер», откъдето го препечатваме с малки съкращения. Преводът и заглавиено са на Клуб Z.