В продължение на цялата предизборна кампания в САЩ с изумление наблюдавах как много колеги от либерално-демократичното движение придаваха на Хилъри Клинтън образа на спасителка на Русия. Само да победи – казваха – и веднага ще затегне санкциите, Путин няма да издържи на натиска и ще бъде принуден да започне демократични реформи.

В същото време здравата мисъл подсказваше, че Хилъри е съвсем удобна да застане срещу Путин в Белия дом. Тя е твърде прагматична и склонна към лицемерие. Обявява се за правата на жените, но лесно сключва сделки с арабските шейхове, които не броят жените в своите държави за хора. Дава красиви предизборни обещания, но на закрита среща с банкерите от „Уол Стрийт“ пояснява: публичната й позиция се отличава, от онова, което всъщност мисли.

Уместно е да напомним, че външното министерство на САЩ в периода, в който Клинтън го ръководеше, бе прекалено меко по отношение на Путин. Например, докато републиканците обсъждаха приемането на „Закона Магнитски“ (закон, санкциониращ руски лица, замесени в смъртта на юриста Сергей Магнитски, който бе разкрил злоупотреби на чиновници с държавни средства – бел.ред.), Клинтън и нейните сътрудници направиха всичко възможно законът да бъде блокиран. Ако не бе последователната позиция на американските сенатори и конгресмени, персоналните санкции срещу путинските крадльовци така и нямаше да бъдат въведени, и както и преди те лесно биха скрили в чужбина открадното от Русия.

Именно Клинтън бе ключовият проводник на компромиса с Кремъл след развалянето на отношенията, свързано с нахлуването на руски войски на територията на Грузия през 2008 г. Мнозина са забравили как Хилъри долетя в Москва и заедно с външния министър Сергей Лавров театрално натисна копчето „Презареждане“.

Хилъри връчва на Лавров червеното копче със сгрешения надпис на руски език.

Вярно, че се получи конфуз – на бутона на английски език пишеше Reset, а на руски „Перегрузка“ (на руски език „перегрузка“ означава „претоварване“, а „перезагрузка“ – „презареждане“ – бел. ред.).

Така, че победата на Клинтън на изборите в САЩ далеч нямаше да е толкова драматична за Кремъл, както ни убеждаваше путинската пропаганда през последните месеци. Взаимно критикувайки се публично Путин и Клинтън лесно щяха да се договорят в кулоарите. Така и така и на двамата е близък принципът „пред хората казваме едно, а насаме – друго“.

*  *  *

Що се отнася до Тръмп – той си е изненада, включително и за руската власт. Нима някой наистина е очаквал, че той действително ще стане президент? В Кремъл разсъждават с примитивни категории – изборите са спектакъл, а побеждава винаги представителят на истаблишмънта. Затова победата на популиста Тръмп срещу когото застанаха и крупни капитали и елитите на двете партии бе трудно прогнозируем.

Ключовият проблем с Тръмп е в това, че за разлика от Клинтън, той е непредсказуем. По време на кампанията републиканецът пускаше комплименти по адрес на Путин. Руските и американските медии му създадоха образа на привърженик на Кремъл, но Тръмп едва ли скача от възторг от подобна репутация. Той е амбициозен политик и иска в него да виждат спасителя на Америка, а не нечия марионетка. Затова и няма съмнение – новият президент на САЩ ще положи всички усилия, за да уравновеси своя „прокремълски“ имидж. И тук неговите кремълски фенове могат да очакват нови изненади.

В Кремъл, разбира се, на първо време очакват Тръмп да признае Крим за руски и да отмени санкциите.

По първия въпрос оптимизмът на Путин навярно скоро ще се разсее. Още по време на предизборната кампания Тръмп казваше, че проблемите на Украйна и Крим са работа на Евросъюза и на първо място на Германия. А гледната точка на Евросъюза за Крим е абсолютно твърда и едва ли новият президент на САЩ ще заеме позиция, която ще противоречи на мнението на неговите ключови западни партньори. Още повече, че ако постъпи така, никога няма да се отърве от репутацията на „марионетка на Путин“.

Що се отнася до санкциите (и по-специално споменатия вече „Закон Магнитски“), то дори Тръмп да има желание да ги отмени, съвсем не означава, че има достатъчно политическо влияние да го направи. Все пак персоналните санкции срещу руските чиновници са приети на законодателно ниво от парламента. За да бъде отменен „Законът Магнитски“ трябва мнозинство в Конгреса. Мнозинството е на Републиканската партия, но не и на Тръмп. Все пак именно републиканците прокараха този закон, независимо от противопоставянето на администрацията на Обама и ведомството на Клинтън.

Тръмп и Путин едва ли ще се разберат толкова лесно.

Така, че позицията на Тръмп при преговорите с Путин вероятно ще бъде: „Извинявай, приятелю Владимир, но съм с вързани ръце. Конгресът на САЩ не е руската Държавна дума. Не мога да принудя своя парламент да гласува, както ми се иска“.

 *  *  *

Интересно е да се наблюдава ликуването на привържениците на Путин по повод победата на Тръмп. Успехът на републиканския кандидат се приема едва ли не като лична победа на руския президент. Стига се до смешки – губернаторът на Омск Назаров нарече резултатите на американските избори „победа на „Единна Русия“.

Но завишените очаквания са бременни със силно разочарование. Много е вероятно скоро риториката в отношението на Тръмп леко да се охлади. А в края на краищата и съвсем да се промени до откровена критика – ще кажете, ама как така, ние така му вярвахме, така го поддъжахме, а той?...

Не е изключено и личните отношения на Путин с Тръмп да се окажат съвсем не идеални. Все пак и двамата се смятат за мачовци и алфа-самци. А руският президент по традиция трудно намира общ език с лидери от този тип: достатъчно е да си спомним през какви драматични кризи преминаха отношенията му с Лукашенко и Ердоган.

*  *  *

И въобще – твърде много сме се увлекли по американските избори. Създава се впечатление, че участието на руските избиратели в изборите за президент на САЩ силно надвишава участието в проведените наскоро избори за Думата.

Руснаците са се увлекли по американските избори, повече отколкото се увличат по собствените си.

При това гражданите на Русия не бива да забравят: съдбата на страната ни не зависи от изборите и референдумите в другите държави. Който и да е президент на САЩ, или канцлер на Германия, както и да са гласували британците по въпроса за Евросъюза – това само косвено влияе на политиката в Русия.

Докато самите руснаци не поискат реформи и нормален живот, никакви американци и европейци няма да ни помогнат.

-----

* Иля Яшин е руски политик, зам.-председател на Партия на народната свобода (ПАРНАС). Текстът му е публикуван в независимото интернет списание „Спектр.Пресс“. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.