Article_top

Влизам във фейсбук и виждам, че Европейският съюз вече не само кастри клоните на българщината, ами е решил да удари балтията направо в корена. При това скришом, както гласи доказателството:

„Чрез вкарана в последния момент и тайно добавка Европейският парламент предложи резолюция, която по същество забранява православното християнство. Става дума за проекта за резолюция за „борба с пропагандата“, който вече е минал през комисията по международни дела и е на ред да се гласува в пленарна зала. Как са го проспали това българските евродепутати не е ясно, но е факт че Европарламентът ще гледа откровено репресивен текст спрямо най-автентичното християнство (всички други деноминации са отделили се от него, вкл. католицизмът през 1054 г.).

Ако решението бъде прието, отива в Европейския съвет, за да получи задължителен характер. В резолюцията православието е обявено сред „опасните видове идеологии“, защото пропагандира своите християнски ценности и разширява влиянието си в целия свят.“ И т.н.

Разбира се, хората отдолу се възмущават от евроковарството. И аз писах. Написах: „Това не е вярно“. И в същия момент се запитах каква е разликата между мен и оня тайнствен възрастен човек, който преди 1989 година идваше в редакцията, четеше подготвените материали, удряше печат „Не съдържа държавна и служебна тайна“ и едва тогава те отиваха в печатницата. Той зачертаваше истини и олицетворяваше времето, в което нещо не може да се каже, дори и да е истина. Не става дума за идеологически истини, а за факти от списъка за държавна тайна.

Тайна беше кубатурата на язовирите, тайна беше бройката на произведените в годината бебешки колички, защото по това могат да се правят демографски заключения… Сега е времето, в което всичко може да се каже, без значение дали е факт. И ако напишеш „Това не е вярно“, възможно е да бъдеш възприет като враг на свободата на словото. Живеем в постфактологично време. Фактите са без значение – значи имаме свободата да ги измисляме. Думата на година според Оксфордския речник е „постистина“. След истината.

Хрумва ми – дали пък списъкът на думите на годината не изяснява най-добре какво се случва с нас и със света, въпрос, над който всеки се упражнява в последно време?

През 2009-а думата на годината е „разприятелявам“. Термин от социалната мрежа фейсбук. Премахване на човек с един клик на мишката. Уреждане на отношенията в невидимо пространство, спестява неудобствата на скъсване на приятелството очи в очи. Изразява нарастващата непоносимост към чуждо мнение, ескалиращата агресия на думите. От човешка постъпка отхвърлянето на приятелство премина към техническа подробност през 2009 година.

През 2010-а думата според речника „Уебстър“ е оустерити, описателно преведена като "строги икономии". Финансова криза. На второ място е думата „прагматичност“. Оксфордският речник класира фраза на британския премиер „Big society“ – превежда се като „широко общество“ и е политическо понятие за прехвърляне на голяма част от отговорностите по управлението върху местните общности и доброволци. Прагматичен предвестник на масово прилаганите сега референдуми, с които елитът прехвърля на народа отговорността за бъдещи грешки.

2011 година думата е „окупирам“. Нещо започва да става и извън социалните мрежи, макар никой да не е наясно какво точно. През септември в парка „Зукоти” в Ню Йорк започват да се събират младежи, настроени против големите корпорации и банки. Дни по-късно вече са много, вече са движение „Окупирай!“ Имат лозунг, тип автопортрет: „Ние сме 99-те процента”. И призив: „Спрете да крадете от средната класа, за да плащате на богатите!” На 1 октомври нюйоркската полиция арестува на Бруклинския мост 700 протестиращи. Медиите или изобщо не отразяваха събитието, или го правеха сдържано. Анализатори заключаваха: нещо се случва. Започна голямото гадаене какво става, защо се стигна дотук, как така изведнъж. Беше типичен „Черен лебед”. С този термин Насим Талеб нарече непредсказуемите събития, които разбираме, че е нямало как да не се случат, едва след като случат. Черен лебед - до вчера и през ум не ни е минавало за него, днес той вече е тук, а утре си сигурен, че всичко и през цялото време го е водело насам.

„Окупирай!“ е протест срещу социалното и икономическото неравенство. Обявява се против заробващата власт на банките и корпорациите. Взриви дълго стаявано недоволство. Доказа силата на социалните мрежи да събират и организират съмишленици. Няма изявени лидери. Участващите в него са прави в констатациите си, но безпомощни да променят статуквото. Преобладават левите идеи, но е по скоро вълнение на множеството. Настоява за работни места, бори се с несправедливото разпределение на богатството и с финансовия тероризъм. Описват го като концентричен кръг на социално недоволство, след като в световното консуматорско блато цопна камъкът на икономическата криза. А също така и като световен бъг в компютъра на капитализма, хакнат от световната икономическа криза.

През 2012-а Оксфордсият речник класира на първо място omnishables, в превод - "пълна бъркотия". „Уебстър“ потвърждава на каква територия е неразборията, според неговата справка най-търсените за пояснение думи онлайн са „социализъм“ и „капитализъм“. Пълна бъркотия.

Между 2012 и 2015 – фейсбук терминологията отново излиза начело. Първенство на „селфи“, изместено след година от „емотикон“. Но не кой да е емотикон, а онзи, който едновременно плаче и се смее. През 2015 зачестяват търсенията на „фашизъм“, особено във връзка с името Тръмп.

И ето я годината на "постистината" – 2016-а. Истината, която - и да я има, - е без значение. Дали има и термин „предлъжа“ – нещо, което знаем, че е невярно, но го представяме като истината, която ще ни освободи. Ако се появи такава дума, имаме шанс да сме свидетели на зачеването й у нас – предлъжа са мажоритарните избори в България.

 
Снимка Архив Клуб Z

Влизам във фейсбук и виждам, че Европейският съюз вече не само кастри клоните на българщината, ами е решил да удари балтията направо в корена. При това скришом, както гласи доказателството:

„Чрез вкарана в последния момент и тайно добавка Европейският парламент предложи резолюция, която по същество забранява православното християнство. Става дума за проекта за резолюция за „борба с пропагандата“, който вече е минал през комисията по международни дела и е на ред да се гласува в пленарна зала. Как са го проспали това българските евродепутати не е ясно, но е факт че Европарламентът ще гледа откровено репресивен текст спрямо най-автентичното християнство (всички други деноминации са отделили се от него, вкл. католицизмът през 1054 г.).

Ако решението бъде прието, отива в Европейския съвет, за да получи задължителен характер. В резолюцията православието е обявено сред „опасните видове идеологии“, защото пропагандира своите християнски ценности и разширява влиянието си в целия свят.“ И т.н.

Разбира се, хората отдолу се възмущават от евроковарството. И аз писах. Написах: „Това не е вярно“. И в същия момент се запитах каква е разликата между мен и оня тайнствен възрастен човек, който преди 1989 година идваше в редакцията, четеше подготвените материали, удряше печат „Не съдържа държавна и служебна тайна“ и едва тогава те отиваха в печатницата. Той зачертаваше истини и олицетворяваше времето, в което нещо не може да се каже, дори и да е истина. Не става дума за идеологически истини, а за факти от списъка за държавна тайна.

Тайна беше кубатурата на язовирите, тайна беше бройката на произведените в годината бебешки колички, защото по това могат да се правят демографски заключения… Сега е времето, в което всичко може да се каже, без значение дали е факт. И ако напишеш „Това не е вярно“, възможно е да бъдеш възприет като враг на свободата на словото. Живеем в постфактологично време. Фактите са без значение – значи имаме свободата да ги измисляме. Думата на година според Оксфордския речник е „постистина“. След истината.

Хрумва ми – дали пък списъкът на думите на годината не изяснява най-добре какво се случва с нас и със света, въпрос, над който всеки се упражнява в последно време?

През 2009-а думата на годината е „разприятелявам“. Термин от социалната мрежа фейсбук. Премахване на човек с един клик на мишката. Уреждане на отношенията в невидимо пространство, спестява неудобствата на скъсване на приятелството очи в очи. Изразява нарастващата непоносимост към чуждо мнение, ескалиращата агресия на думите. От човешка постъпка отхвърлянето на приятелство премина към техническа подробност през 2009 година.

През 2010-а думата според речника „Уебстър“ е оустерити, описателно преведена като "строги икономии". Финансова криза. На второ място е думата „прагматичност“. Оксфордският речник класира фраза на британския премиер „Big society“ – превежда се като „широко общество“ и е политическо понятие за прехвърляне на голяма част от отговорностите по управлението върху местните общности и доброволци. Прагматичен предвестник на масово прилаганите сега референдуми, с които елитът прехвърля на народа отговорността за бъдещи грешки.

2011 година думата е „окупирам“. Нещо започва да става и извън социалните мрежи, макар никой да не е наясно какво точно. През септември в парка „Зукоти” в Ню Йорк започват да се събират младежи, настроени против големите корпорации и банки. Дни по-късно вече са много, вече са движение „Окупирай!“ Имат лозунг, тип автопортрет: „Ние сме 99-те процента”. И призив: „Спрете да крадете от средната класа, за да плащате на богатите!” На 1 октомври нюйоркската полиция арестува на Бруклинския мост 700 протестиращи. Медиите или изобщо не отразяваха събитието, или го правеха сдържано. Анализатори заключаваха: нещо се случва. Започна голямото гадаене какво става, защо се стигна дотук, как така изведнъж. Беше типичен „Черен лебед”. С този термин Насим Талеб нарече непредсказуемите събития, които разбираме, че е нямало как да не се случат, едва след като случат. Черен лебед - до вчера и през ум не ни е минавало за него, днес той вече е тук, а утре си сигурен, че всичко и през цялото време го е водело насам.

„Окупирай!“ е протест срещу социалното и икономическото неравенство. Обявява се против заробващата власт на банките и корпорациите. Взриви дълго стаявано недоволство. Доказа силата на социалните мрежи да събират и организират съмишленици. Няма изявени лидери. Участващите в него са прави в констатациите си, но безпомощни да променят статуквото. Преобладават левите идеи, но е по скоро вълнение на множеството. Настоява за работни места, бори се с несправедливото разпределение на богатството и с финансовия тероризъм. Описват го като концентричен кръг на социално недоволство, след като в световното консуматорско блато цопна камъкът на икономическата криза. А също така и като световен бъг в компютъра на капитализма, хакнат от световната икономическа криза.

През 2012-а Оксфордсият речник класира на първо място omnishables, в превод - "пълна бъркотия". „Уебстър“ потвърждава на каква територия е неразборията, според неговата справка най-търсените за пояснение думи онлайн са „социализъм“ и „капитализъм“. Пълна бъркотия.

Между 2012 и 2015 – фейсбук терминологията отново излиза начело. Първенство на „селфи“, изместено след година от „емотикон“. Но не кой да е емотикон, а онзи, който едновременно плаче и се смее. През 2015 зачестяват търсенията на „фашизъм“, особено във връзка с името Тръмп.

И ето я годината на "постистината" – 2016-а. Истината, която - и да я има, - е без значение. Дали има и термин „предлъжа“ – нещо, което знаем, че е невярно, но го представяме като истината, която ще ни освободи. Ако се появи такава дума, имаме шанс да сме свидетели на зачеването й у нас – предлъжа са мажоритарните избори в България.

Коментари

Anelia Petrova's picture
Anelia Petrova
Anelia Petrova

Много непрофесионално, г-жо

Много непрофесионално, г-жо Седларска! Основната роля на медиите е да ни информира. В статията Ви освен патетично мнение по някаква въображаема тема няма грам точна информация. Не е ясно точно какъв е текста на въпросната резолюция и по какъв начин дискриминира православното християнство. Много комунистически похват, така се държат и Путинските медии, които коментират еднопосочна някаква тема без да предоставят самите факти.
Светлана Георгиева's picture
Светлана Георгиева
Светлана Георгиева

"Recognises that Russia has

"Recognises that Russia has been aggressìvely employing a wide range of tools and instruments, such as special foundations ( Russkiy Mir), multilingual TV stations (Russia Today, RIA Novosti), news agencies (Sputnik), social and religions groups (including the Orthodox church), social media and internet trolls to challenge Western vaues, divide Europe, gather domestic support and createthe perception of failing states in the EU's eastern neightbourhood;" - този цитат от Резолюцията достатъчен ли е!

Вие наистина ли не схващате

Вие наистина ли не схващате иронията, Анелия?!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията