Еврото е в България, но българският шлагер “Нямам дребни!” не спира да се върти. Продавачите на пазарите нямат евромонети, за да върнат ресто, по-лесно им е да връщат стотинки – или направо закръглят. Касиери се объркват, докато връщат дребни. Някои пък се изхитряват да се отърват от жълтия звонк, плащайки сметки в стотинки за ужас на продавачите – и вбесявайки останалите на опашката. И всичко това, защото дребните търговци не искат да се занимават с обмяна и формалности. Много от тях и преди не поддържаха касети с дребни пари и се стремят да избегнат такси и формалности. Така ще е, докато се регулира процесът с новата валута и все повече хора не започнат да плащат през ПОС терминали.

385 тира със стотинки

В България още има много стотинки, а вероятно и левове. По данни на БНБ банкнотите за изтегляне са около 640 тона (около 32 тира) и около 7700 тона стотинки (около 385 тира). А само за два дни – 29 и 30 декември, са внесени над 1 милиард лева в българските банки.

В Хърватия, две години след въвеждането на еврото, гражданите все още държат 4,3 милиарда куни, от които 3,1 милиарда в банкноти и 1,2 милиарда в монети. Според информация в местни медии, обменени са само 27% от монетите, чийто краен срок за връщане изтече в края на 2025 г.

Проблемът с дребните пари в България не е в броя на предвидените стартови пакети с евромонети, които бързо се изчерпаха. За граждани комплектът съдържаше 42 броя евромонети от всички номинали с обща стойност 10 евро и 23 цента и се продаваше за 20 лева. Стартовият комплект за търговци включваше 420 броя евромонети за 102 евро и 30 цента и струваше 200 лева.

Старата традиция да се плаща в кеш

Причините са по-дълбоки – България изостава с електронните разплащания, а българите се придържат към отколешната традиция да се плаща в кеш. Парите в брой не оставят следи, значителна част от икономически активните граждани получават кеш като част от възнагражденията си (дори и целите), доверието в електронните разплащания не е особено високо. Няма и добро покритие с високоскоростен интернет в малките населени места. Затова и гледката на пенсионери, които теглят пари, преди да пазаруват в магазин, продължава да изненадва чужденците.

Наред с това не всички дребни бизнеси могат да си позволят разходите за ПОС терминали и такси за трансакции, докато в други държави плащания до определена сума са освободени от такива. Затова и почти всеки шофьор на такси крие устройството в жабката на колата си.

Разбира се, липсата на ПОС устройства “помага” за криене на обороти, а следователно и на данъци. (Макар че плащането с карта само по себе си не означава автоматично отчетен оборот, тъй като не ПОС терминалът, а касовият апарат трябва да е свързан с Националната агенция по приходите (НАП). За да бъде отчетен, търговецът трябва да издаде касова бележка за безналично плащане, тъй като бележката от терминала не е фискален бон.)

При въвеждане на еврото обаче ПОС устройствата са добро решение, защото проблемът с дребните изчезва, клиентът плаща точната сума, няма объркване с курса и обслужването е по-бързо.

Изсветляване на сенчестия бизнес

В България по данни на Statista към края на 2024 г., работят близо 173 хиляди ПОС терминала, докато в Гърция, по данни от 2022 г., са около 205 хиляди. Но Гърция ускорява безкасовите плащания с цел изсветляване на икономиката, като ги вгражда в данъчната и банковата инфраструктура. С гръцката система IRIS плащането минава директно от сметка в сметка, без карти и без посредници, отчита се в реално време и от 1 декември м.г. бизнесът е задължен да приема плащания през тази система – чрез ПОС терминал или QR код. Информацията отива директно към данъчните. Наред с това е въведено и изискването наемите да се плащат само по банков път.

Безкасовите разплащания се увеличават

И в България се усети повей на оптимизъм с новата валута. Данните от първите 48 часа в еврозоната показват, че гражданите предпочитат безкасовите разплащания. Според БОРИКА , националната организация за картови плащания, само за два дни системата е обработила над 804 000 трансакции на ПОС на стойност над 20 млн. евро, със средна сума близо 25 евро на плащане. Тегленията на банкомати са надхвърлили 125 000 трансакции за повече от 18 млн. евро.

От БОРИКА отбелязват, че данните "изпращат ясен сигнал: безкешовото плащане вече е базово очакване, а не екстра".

"При над 86% дял на броя плащания през ПОС, търговците без възможност за безкасово плащане реално се самоизключват от най-активния поток клиенти и покупки в новата валутна среда”.

В опит да успокоят българските граждани, настръхнали заради цените, от НАП, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията съобщават за “засилени проверки” по магазините. Но могат да се разходят и до пазарите, за да проверят продавачите на сергиите – наистина ли са земеделски производители, след като нямат задължение да използват касови апарати, или са поредни прекупвачи по веригата.

Мерки срещу корупцията и контрол над кеша

Доколко еврото ще „избели“ българската икономика зависи преди всичко от мерките срещу корупцията, ефективния контрол върху кешовите плащания и проследяването на произхода на средствата.

Например, никой не проверява произхода на парите, с които се плащат в брой вноски по ипотеки, стига да са под 10 000 лева - макар да са по-високи от декларираните доходи на длъжника. България единствена от ЕС остана в “сивия списък” на рисковите държави, които имат проблеми с прането на пари.

Организацията Специална група за финансови действия (FATF) я постави там през 2023 г. и въпреки приетия тогава план за действие, а част от препоръките така и не са изпълнени. Следващото редовно правителство ще трябва да се заеме с тази работа, а тя включва и ограничаването на кеша.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче веле