След тричасова "специална военна операция" американските сили отвлякоха венецуелския президент Николас Мадуро и нанесоха удари по главните военни и логистични съоръжения на Каракас.

Подробности за акцията и бъдещето на южноамериканската страна ще научим по-късно - вероятно на планираната пресконференция в Мар-а-Лаго от 18 ч. българско време.

Но все пак може да изведем няколко заключения от днешните драматични събития. 

Русия е слаб съюзник

Малко повече от година след падането на Башар Асад, Москва загуби още един съюзник в лицето на Николас Мадуро. И то два месеца, след като Москва и Каракас подписаха отбранителен пакт. В средата на декември Мадуро, който явно е усещал накъде духа вятърът, проведе телефон разговор с Путин, в който руският лидер увери колегата си, че няма да позволи нищо да му се случи. Но думата на кремълския вожд се оказа също толкова ефективна, колкото руските противоракетни системи (както може да се убедите в долния клип).

Русия винаги се е представяла като алтернатива на САЩ в отбранителния сектор. Може би партньори на Кремъл от Близкия изток и Югоизточна Азия (един в момента преживява доста интензивни протести) следва да диверсифицират своите сдружения в сферата на сигурността. 

Тръмп е заплаха за правото

И не говорим само за американското право, което задължава президентите да търсят разрешение от Конгреса за военни атаки срещу чужди държави. Свалянето на държавни глави, пък било то диктатори като Мадуро, заплашва изкования с лидерството на САЩ базиран на правила международен ред. 

В бъдеще незаконното задържане на венецуелския президент може да бъде използвано от тирани, някои от които в близки отношения с американския президент, за да оправдаят своите "специални военни операции".

Каква ще бъде тогава реакцията на САЩ? Ще успеят ли да съхранят идентичността си на нормативна сила, която тласка спорещи страни към мирно разрешаване на разногласията им? 

Доктрината "Монро" не е само дъвка

Днешният външнополитически успех на Тръмп (от вътрешна гледна точка) може да окуражи президента да действа по-смело на международната сцена - особено в западното полукълбо. Свалянето на Мадуро потвърждава намерениято на Тръмп да следва Доктрината "Монро", която възприема двете Америки за изключителна сфера на влияние на САЩ.

Куба, която е енергийно зависима от Венецуела, изглежда като апетитна хапка. И все пак - тук комунизмът е пуснал много по-дълбоки корени и безкръвна революция е малко вероятна.

В най-лошия сценарий Тръмп ще се насочи към Гренландия, чиито жители подкрепят независимостта от Дания. Самолети вероятно няма да бъдат изпратени, нито ще бъде отвлечен гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен. Но на няколко пъти през 2025 г. датските власти сигнализираха, че в най-големия остров в света са изпратени американски агенти, които се стремят да създадат условията за присъединяването му към САЩ.

Преди две седмици Тръмп тържествено назначи губернатора на Луизиана за специален пратеник за Гренландия - акт, който бе остро разкритикуван както от територията, така и от Копенхаген.

Това обаче няма значение, защото американският президент не се интересува от нагласите на местното население.

Това трябва да ни тревожи и за Венецуела. Падането на Мадуро не означава завръщане на демокрацията.