Известният германски журналист и фоторепортер Даниел Бискуп е запечатал на лента последните години на Съветския съюз, рухването на комунистическата империя, снимал е и Владимир Путин, когато през 2000 г. за пръв път застава начело на Русия. Наскоро от печат излезе неговият фотоалбум “Русия – от перестройката до Путин”.

Даниел Бискуп.

По този повод Бискуп дава интервю за онлайн изданието на “Шпигел”, което предлагаме на вниманието ви с незначителни съкращения.

Съветският съюз залезе преди 25 години. Тогава вие, един от малкото западни фоторепортери, бяхте в Москва. За какво си спомняте?

Обществото беше разединено. Тогава бях млад и се запознавах предимно с млади хора. В голямото си мнозинство те бяха обнадеждени. Спомням си за Светлана от Калининград. Тогава тя следваше германистика и бързо установи контакти със Запада. Днес е известна журналистка и водеща в руската телевизия. За нея промяната беше добре дошла. Но на над 30-годишните и възрастните хора промените им се струваха прекалено бързи.

Излезе от печат ваш фотоалбум със снимки от периода между края на 80-те години на миналия век до идването на власт на Владимир Путин като президент през 2000 г. Защо подбрахте тази епоха?

Вече мина четвърт век от рухването на Съветския съюз. В Русия този юбилей няма да се отбележи. Краят на комунизма се смята за най-голямата катастрофа. От друга страна аз съм убеден в едно – 90-те години бяха най-свободното десетилетие в историята на Русия. Точно това искам да напомня. Но това време беше и ключ, за да се разбере по-добре днешна Русия. Искам да покажа защо Путин е така успешен.

Но в колективната руска памет 90-те години са останали като най-големия хаос.

Ние на Запад нямаме никаква представа колко дълбоки бяха промените в Русия преди 25 години и колко силно беше разтърсено руското общество. Поколения съветски граждани в продължение на 70 години вярваха, че са поели по верния път. Пример в това отношение са учителите и учените. По съветски времена те се смятаха за авангард на обществото, но след това точно те обедняха. Те се оказаха губещите. Средната продължителност на живота сред мъжете падна на 57 години. Хората не можеха да преживеят промените.

Вие заминавате за пръв път в Москва в края на 80-те години. Как тогава изглеждаше всекидневието?

На практика в Москва нямаше магазини, всички бяха с празни рафтове. Ако обаче на някой ъгъл спираше камион, каросерията му тутакси се превръщаше в търговска площ. Дълго нямаше и цветарници. Първо се появиха женици с по пет карамфила в ръце. Това беше първата частна търговия.

Вие сте роден през 1962 г. в Бон, в сърцето на Западна Германия. Когато Горбачов обявява перестройката, сте бил на 23 години. Защо ви заинтригува Изтокът?

Тогава следвах история и политология. Винаги съм се интересувал от Източна Европа. Майка ми е от Гданск, баща ми от Силезия. Там имахме възрастни роднини. Посещавахме ги. Пътуваш няколко часа с автомобил на изток и попадаш в съвършено друг свят. Изглеждаше така, като че ли войната скоро е свършила. Като 15-годишен снимах в Източен Берлин. Не професионално, само за себе си. През 1988 г. пък като студент ми се отвори път към Москва. Тогава всички говореха за Горбачов. Изгарях от любопитство. Исках да разбера какво ще стане с Изтока.

Искахте да документирате промяната?

Не. Първо го направих за себе си. Тогава нямаше Гугъл, нито туитър. Трябваше да отидеш на място, а тогава малцина го правеха. Не заминах, за да правя снимки и после да ги продавам. Просто почувствах, че е настъпило особено време. Тръгнах, защото исках да узная какво се случва там, какво е всекидневието на хората.

Вие и през август 1991 г. сте бил в Москва, когато хардлайнери от компартията и тайната служба КГБ спретнаха пуч на Горбачов. Снимки с колони от танкове обиколиха света.

Тогава Москва имаше две лица. Хората излязоха в защита на Горбачов – пред централата на КГБ на Любянка, пред парламента. На няколко метра животът си течеше, както обичайно. Снимах девойки, които по време на пуча бяха участвали в конкурс за красота, проведен в италиански ресторант. Край Болшой театър хората бяха насядали на припек, докато на няколкостотин метра издигаха барикади. Имах усещането, че съм сред филмов декор.

Днес мнозина руснаци мразят Грбачов. Кой тогава го защитаваше?

Някои могат да се видят на една снимка. Това са мъже с един калашник, защитници на сградата на парламента – казак, националист, до него млад мъж с къдрици и кожено яке. Една твърде пъстра група.

На една от вашите снимки се вижда автобус с английски надпис.

Беше изписано: “Soviet-American Joint Venture „Success”. Автобусът беше използван като барикада. По това време за хората в Съветския съюз САЩ играеха централна роля. Те бяха пример. С падането на желязната завеса много руснаци съзряха бързо настъпване на американския начин на живот. Това обаче не беше възможно да стане от днес за утре.

Кога отношенията с Америка се промениха? С идването през 2000 г. за пръв път на власт на Владимир Путин?

Тогава не го усещах така. Та Путин първоначално търсеше близост с Вашингтон и Запада. Мисля, че това не беше просто тактика заради ниските цени на петрола и слабостта на Русия. Обратът настъпи по-късно, може би през 2003/2004 г. Започна войната в Ирак, а в Украйна първата революция.

Днес мнозина говорят за нова студена война. Можехте ли тогава да си представите, че още веднъж ще се стигне до такава конфронтация между Запада и Изтока?

Не. Но Западът направи грешка при отношението си към Русия. С годините и проблемите от 90-те години у много руснаци се създаде впечатлението, че те са губещите след края на студената война, че Западът тъпче Русия с нозе. Това, естествено, не е вярно, но със сигурност Западът можеше да направи много повече, за да привлече Русия. Вместо това вече отиващият си президент на САЩ Барак Обама окачестви Русия като регионална сила.

Защо смятате това за погрешно?

Опознах руснаците като гостолюбиви, но също така и като горди хора. Те не искат някой да им налага каквото и да било, а да гледат на тях като на равни. Това не се случи. От друга страна външната политика на Путин не допринася скептици на Запад да бъдат убедени. Това е омагьосан кръг.

Може ли да се залепи счупеното в отношенията между Изтока и Запада?

Вярвам, че руснаците продължават да обичат Запада. Но те се чувстват така, както и някои граждани на бившата ГДР, които имат усещането, че не им отвръщат с любов. Така се зараждат протестни настроения и е една от причините, защо движения, като ПЕГИДА (ксенофобското движение Патротични европейци за спасяването на Запада – б.р.) и (евроскептичната партия) Алтернатива за Германия получават все по-силна подкрепа на Изток (визира се бившата ГДР – б. р.).

Фотоалбумът ви завършва с влизането на Владимир Путин в Кремъл през 2000 г. Той труден ли е като фотомодел?

Точно обратното, много е отзивчив. След първото интервю го помолих за няколко минути да го снимам. Беше много приятно. Путин каза: «Какво трябва да правя? Къде да застана?» Това е така и до днес. Последният път го снимах по време на хокей. Трябваше ми още една снимка. Говорителят му отиде на леда и го доведе за желаната от мен снимка.