През февруари 1945 година, в края на Втората световна война, Франклин Рузвелт, Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил се срещат в Ялта, руски курорт на полуострова Крим, за да обсъдят развитието на войната и мира след това. Те се съгласяват за поствоенния ред, поддържан от „четиримата полицаи“ по Рузвелт – САЩ, Великобритания, Русия и Китай.

Рузвелт е бил убеден, че може да приласкае Сталин да се придържа към ангажиментите от Ялта за колективна сигурност в една неразделена Европа. Сталин имал доста различно виждане: свят, който е съставен от сфери на влияние, в чиито рамки по-силните се налагат над по-слабите. В Съветската сфера на влияние в Източна Европа тъмнината се спусна за 45 години.

Падна се на президента Хари Труман да разбере какво е Съветският експанзионизъм. Той изгради първите мирновременни съюзи на Америка, като започна от Западна Европа, после в Азия. Съединените щати поеха водещата роля в определянето на нормите, правилата и институциите, от които се роди либералният международен ред – включително Обединените нации, международните финансови институции и плана „Маршал“.

Либералният ред, прокарван от САЩ, облагодетелстваше отворения свят, свързан от свободното движение на хора, стоки, идеи и капитали. Свят, който се основава на принципите на самоопределение и суверенитет за държавите и основни човешки права за техните граждани.

Този ред не успя навсякъде, най-често в Южна Америка и Югоизточна Азия. Въпреки противопоставянето по времето на Студената война, този ред доведе до десетилетия мир между великите сили и общ просперитет.

Следвоенният ред, който изгради Америка, днес е изправен пред остри предизвикателства и то от страна на стари съперници. Нито руският президент Владимир Путин е Сталин, нито Русия е Съветският съюз. Но Путин има за цел да възстанови руската сфера на влияние и да раздроби либералния международен ред, който победи в Студената война. Китай остава фокусиран върху вътрешната си стабилност, но предложеният от тях „нов модел на отношения между великите сили“ би означавал Америка да си стои от своята страна на Тихия океан, а Китай да играе главната роля от другата.

Съюзниците на Америка в Европа и Азия са фиксирани върху това дали Доналд Тръмп ще отхвърли възвръщането на сферите на влияние или ще прегърне този модел. Те се притесняват, че по време на кампанията си той изказваше одобрение към „силата“ на авторитарни лидери и заяви, че е готов на сделки с Путин. Той не се трогна от кибер намесата на Русия в изборите или от агресията срещу Украйна. Нарече НАТО „отживяла“ организация. Твърдеше, че САЩ трябва да спрат „да защитават света“ и описа Япония и Южна Корея като свободни ездачи, които сами могат да поемат товара за собствената си защита и ядрено възпиране.

Той обеща да се откаже от търговското споразумение за Транстихоокеанското партньорство и така да предостави на Китай икономическо предимство и водещата роля в Азия. За много европейци и азиатци тези заявки означават, че Съединените щати се затварят в черупката си, а Русия и Китай ще имат влияние над тях и в икономическата, и в политическата сфера.

Съединените щати не трябва да гледат на Китай и на Русия през призмата на игра с нулев сбор. Администрацията на Обама задълбочи сътрудничеството с Пекин, от споразумението за климата от Париж, през справянето с епидемията от Ебола, ядрената сделка с Иран и Северна Корея, до съвместни проекти в развиващи се страни. САЩ договориха съкращаване на ядрени оръжия с Москва и подкрепиха приемането на Русия в Световната търговска организация.

Въпреки това, когато Русия и Китай поставят под въпрос принципите на либералния световен ред, САЩ трябва да се противопоставят. В Украйна Путин поиска да промени границите на един съсед на Русия и да отнеме на този народ правото да решава с кои държави, съюзи или алианси да се обвързва. Затова американската помощ за Украйна е важна.

Същото е и с нашата решителна подкрепа за международното право в Южнокитайско море. Там поведението на Китай да претендира за огромни териториални води и да изгради военни постове върху изкуствени острови рискува да подкопае свободата на плаване и свободна търговия, върху която се гради нашият просперитет. Рискува да подкопае принципа за мирно разрешаване на спорове, който е в основата на стабилността. Рискува да подкопае и правата на нашите съюзници, чиято сигурност сме гарантирали.

Един свят, съставен от сфери на влияние, няма да бъде стабилен или мирен. САЩ също няма да са имунизирани срещу изблиците на насилие. Хегемоните рядко се задоволяват с това, което имат. Необходимостта от разширяване на техните зони, както и циклите на въстания и репресии в тези зони, ще доведат до конфликти, които ще въвлекат и нас. Съединените щати ще трябва да приемат, че ще са постоянно ощетени в търговията, докато икономическите сфери на влияние една по една ни изключват или пък подбуждат към яростна надпревара за работници, околна среда, интелектуална собственост и прозрачност.

Най-същественият принос на Америка за мира и прогреса постави основите на един отворен, подчинен на правила и свързан свят. Сега трябва да решим дали да продължим да защитаваме, поправяме и надграждаме тези основи или да станем съучастници в демонтажа им.

Антъни Блинкен е зам. държавен секретар на САЩ. Коментарът му е публикуван в New York Times. Преводът е на Клуб Z.